П. Удхаус - Иконом за един ден

Настъпи тишина. Господин Молой се питаше как да постъпи оттук нататък, защото Доли не му беше дала указания за действия при непредвидени обстоятелства. Ан неодобрително се взираше в Джеф, който стоеше с вдигнати ръце. Примирението му я изненада и разочарова. Изпитваше неприязън към него, но до този момент го мислеше за храбър човек.

— Няма ли да предприемеш нещо? — процеди през зъби.

Ала преди младежът да отговори, лорд Уфнам ненадейно се съживи — очевидно бе, че медитирането е било ползотворно. В очите му проблесваха странни пламъчета, подсказващи наличие на вдъхновение.

— Остави тази работа на мен, млади приятелю — заяви въодушевено. — Току-що си спомних нещо подходящо за случая.

Приближи се до Соупи, заплашително вдигна кутията и възкликна:

— Хвърли оръжието! Та ти дори не умееш да държиш пистолет! Няма да дръпнеш спусъка!

— Защо? — недоумяващо попита господин Молой.

Лорд Уфнам се обърна към Джеф и разочаровано промърмори:

— Шантава работа! Не ми повярва! В една пиеса, която гледах в Ню Йорк, главният герой каза същите реплики на злодея с пистолета, при което злодеят хвърли оръжието и избухна в сълзи. Може би не съм налучкал подходящата интонация.

— Бяхте великолепен — увери го Джеф, — но се съмнявам, че ще убедите господина да се откаже от намеренията си. Извинете ме за момент.

Той внезапно се хвърли към нищо неподозиращия Соупи и се вкопчи в него. Господин Молой не успя да отскочи встрани, залитна и падна. Пистолетът изгърмя, сетне в кабинета настъпи тишина, нарушавана само от ръмженето на двамата мъже, които се боричкаха на пода.

Гледката накара кръвта във вените на лорд Уфнам да закипи и той изпръхтя като боен кон. Въпреки че бяха изминали дълги години от времето, когато се беше търкалял по подове, вкопчен в съперника си, спомените все още бяха живи в паметта му и той изгаряше от желание да се включи в мелето.

Размаха юмрук и заплашително засумтя, ала изведнъж установи, че кутията за тютюн затруднява движенията му. Човек не може пълноценно да участва в ръкопашен бой, ако ръцете му са заети. Озърна се за безопасно място, на което за една-две минути да остави кутията, забеляза до себе си ефирно женско създание и побърза да се възползва от услугите му:

— Подръж за малко туй чудо, скъпа!

Едва след като се освободи от предмета, затрудняващ движенията му, забеляза, че помощничката му не е Ан, а екссимпатичната госпожа Молой.

Изстрелът беше накарал Доли да дотича в кабинета. След като заключи в избата госпожа Корк и верния й обожател, тя побърза да изкара от гаража двуместната кола на домакинята и седна зад волана с намерението да изчака съпруга си. Ала изстрели, разнасящи се сред нощната тъма, променят всичко. Чуеше ли изстрел, инспектор Първис стремително се впускаше в бяг, а сега звукът оказа същото въздействие и на Доли.

Долови в звука нещо зловещо, което й подсказа, че Соупи е изпаднал в беда, ето защо като любяща съпруга побърза да му се притече на помощ. Нахълта в кабинета и от пръв поглед разбра, че се е появила съвсем-съвсем навреме.

В момента, когато нежната му половинка пристигна с гръм и трясък, той беше успял да се изтръгне от хватката на противника си и да се изправи на крака, но състоянието му беше плачевно. Търговията с акции от несъществуващи нефтени полета е доходна, но не спомага за развиването на мускули и само благодарение на двете брендита Соупи бе съумял да окаже достойна съпротива. Сега обаче имаше вид на човек, който ще рухне при следващата атака на противника си.

По всичко личеше, че въпросната атака няма да закъснее. Джеф също се беше изправил и замахваше, за да нанесе съкрушителен удар, ето защо без никакво колебание Доли стори онова, което й подсказа изобретателното й съзнание — здраво стисна тежката кутия и я стовари върху главата на младежа.

Кутията беше изработена от камък и бе украсена с герба на един от колежите в Кеймбридж. Лорд Уфнам я беше купил по време на първата година от следването си и фактът, че още беше здрава и читава, говореше за солидната й изработка.

От своя страна Доли, която изглеждаше нежна и ефирна, притежаваше неподозирана сила и точен мерник. Достатъчен беше само един удар по кратуната на Джеф, както би се изразил таксиметровият шофьор Ърнист Пенифадър. Младежът забели очи, краката му се подкосиха и той се строполи на пода като чувал с картофи.

Ан нададе отчаян писък и се хвърли върху тленните му останки.

— Джеф! — изкрещя сърцераздирателно. — О, скъпи ми Джеф!