П. Удхаус - Иконом за един ден

— Да — продължи лордът, — дългото търсене най-сетне приключи. Диамантите са в ръцете ни.

— Тогава горе ръцете! — нареди уверен мъжки глас и господин Молой с решителна стъпка се появи на сцената, предшестван от пистолета.

Навярно читателите си спомнят, че като научи каква роля му е отредила мъничката му Доли в операцията по присвояване на диамантите, Соупи Молой изпадна в мрачно настроение. Когато му връчиха пистолета, който сега носеше с увереността на сръчен сервитьор, балансиращ с претоварен поднос, той пребледня като платно, все едно беше докоснал скорпион. Нещастната му физиономия би предизвикала съжалението дори на най-коравосърдечния наблюдател, поради което се налага накратко да обясним как стана така, че сега с такава решителност пристъпи към изпълнението на плана.

Промяната в поведението му се дължеше на предвидливостта и тактичността на съпругата му. Тя не остана сляпа за душевния му смут и щом неканеният Чимп Туист си отиде, побърза да налее на Соупи една след друга две чаши от бутилката с бренди, която беше изпросила от лорд Уфнам и беше скрила в чекмеджето под бельото си, за да й се намира при спешни случаи.

И брендито като портвайна причинява натрупване на излишни килограми, ала господин Молой, който по принцип много държеше да запази стройната си фигура, реши, че поради извънредните обстоятелства може да наруши принудителното си въздържание. Алкохолът като по магия го превърна в нов човек. След като изпи втората чаша, той вече подхвърляше пистолета във въздуха и го хващаше за дулото. Всеки, който наблюдаваше умелото му жонглиране, би си казал, че ако Соупи гаврътне трета чаша от живителната течност, ще затанцува с оръжието върху носа си.

Под влиянието на магическото бренди той безстрашно пристъпи в кабинета. Не се обезкуражи дори когато видя, че вместо един в помещението присъстват трима души и дори си каза, че с голяма компания е по-весело. Не изпитваше и капчица смущение, задето беше извикал: „Горе ръцете“, тъй като според него това беше най-подходящата фраза при така създалото се положение.

След ненадейното му появяване в кабинета се възцари тишина, но не след дълго жаждата за знания на лорд Уфнам надделя и той любопитно попита:

— Защо да си вдигнем ръцете?

Соупи побърза да му осигури желаната информация:

— Защото искам да ми предадеш кутията, която държиш.

— О, не! Не му я давай, скъпи! — сърцераздирателно възкликна Ан.

— Откъде накъде? — изненада се лордът. — Да не съм луд, че да му връча кутия с диаманти!

Господин Молой, който очакваше, че мнимият иконом безпрекословно ще се подчини на заповедта „Горе ръцете“, навярно щеше да остане като гръмнат от отказа му, ако не беше благотворното въздействие на двете брендита. „Стегни се!“ — сякаш му шепнеха те и Соупи се подчини.

— Ти си съпругът на госпожа Молой, нали? — поинтересува се лордът.

Повечето мъже биха се засрамили от подобно определение, но Соупи се гордееше, когато го наричаха мъж на жена му.

— Именно, братле — отвърна.

— Така и предположих. Когато поднасях вечерята, ти беше с гръб към мен, но забелязах, че темето ти е започнало да оплешивява.

Соупи зяпна от изумление:

— Сериозно ли говориш?

— Абсолютно! Ако не вземеш мерки, кубето ти ще лъсне като корем на жаба. Опитай препарата „Скалпо“ — много е ефикасен, повярвай ми.

— Непременно! — разпалено възкликна господин Молой. — Благодаря за съвета.

Вдигна ръка да опипа темето си и установи, че държи пистолет. Откритието го подсети, че е пренебрегнал задълженията си. Изчерви се като рак, представяйки си как щеше да го подреди Доли, ако го бе видяла да се отклонява от целта на посещението си.

— Престани да ме забаламосваш! — извика мъжествено. — Веднага ми дай кутията!

Настойчивостта му раздразни лорда.

— А ти престани да повтаряш едно и също като латерна! Вече ти казах, че моите диаманти са в тази кутия — изрече заплашително.

— Тъкмо затова я иска — намеси се Джеф. — Съжалявам, че не ви казах по-рано, но този човек е измамник.

— Измамник ли? Да не намекваш, че е тук с престъпни намерения?

— Да, нещо подобно. Затова ви предупредих да не споменавате за диамантите пред госпожа Молой.

— Ама и симпатичната женичка ли е измамница?

— Тя е много по-опасна от съпруга си.

— Да му се не види! — разочаровано възкликна лордът.

— Трябва да го обмисля.

— Дай ми кутията! — настоя Соупи, но се оказа, че си е хвърлил думите на вятъра, тъй като възрастният джентълмен вече беше изпаднал в транс.