П. Удхаус - Човек на живота

— Добре, добре. Ще видим какво можем да направим по въпроса. Ела с мен.

Сър Томас тръгна към стаята си. Като всички стаи в замъка и тя беше огромна. Една от стените беше напълно скрита от завесата, зад която Шилото беше намерил надеждно убежище този следобед.

Сър Томас се приближи до тоалетката и отключи едно чекмедже.

— Двайсет, казваш значи? Пет… десет… петнайсет — ето моето момче.

Лорд Дрийвър измърмори благодарностите си. Сър Томас ги прие с приятелско потупване по рамото.

— Харесвам ги аз тези работи!

Негова светлост се оцъкли насреща му от това признание.

— Въобще нямаше да те моля, чичо — започна да се оправдава той, — ако не беше…

— Харесвам ги аз тия работи с писането на любовни бележници — прекъсна го сър Томас. — Това показва горещо сърце. Тя е едно очарователно момиче с горещо сърце! Ти си невероятен късметлия, момчето ми.

Негова светлост, въртейки банкнотите из ръцете си, се съгласи мълчаливо с него.

— Трябва да се обличам — отбеляза сър Томас и се ухили още повече. — Всъщност, момчето ми, смятам да използвам тазвечершното събиране, за да обява публично годежа ви. Мисля, че ще бъде най-ефектно след края на театралното представление. Ще кажа няколко думи — нещо кратко и без официалности — просто ще ги помоля да ви пожелаят щастие и тъй нататък. Харесва ми тази идея. Мисля, че е напълно в духа на старите традиции. Да.

Той се обърна към огледалото и свали яката си.

— Е, можеш да тръгваш, момчето ми — подкани сър Томас Негова светлост. — Не трябва в никакъв случай да закъсняваш.

Негова светлост не чака повторна покана.

Докато навличаше вечерните си дрехи, главата на Спени Дрийвър гъмжеше от най-разнородни мисли, но онази, която най-често го навестяваше, му шептеше сладко, че поне едно нещо беше наред — той имаше двайсет лири. Е, когато чичо му научи истината, ще има колосални катаклизми. Сигурно трусовете щяха да бъдат равни по сила на онези от земетресението в Сан Франциско 17 17 Силно земетресение, станало през 1906 год., погубило стотици и разрушило хиляди сгради. Земята се люляла в продължение на пет минути, бел.пр. . Но какво от това? Той имаше парите.

Негова светлост с олекнало сърце ги пъхна в джоба на сакото си. Щеше да ги вземе със себе си и да се разплати с гадината Харгейт веднага след вечеря. После излезе от стаята си. Когато стигна площадката, дочу шумолене на вечерна рокля. От другата страна на коридора идваше момиче. Той я изчака в началото на стълбите, за да й даде път да мине преди него. Когато се появи на площадката, Негова светлост видя, че това е Моли.

За момент настъпи неловко мълчание.

— Ъ… получих бележката ти — почувства се задължен пръв да заговори лорд Дрийвър.

— Не ми изглеждаш особено разстроен — отбеляза Моли. — Всичко наред ли е?

— Ами виж…

— Не ми се извинявай. Добре ли направих?

— Ами как да ти кажа. Аз…

Той срещна погледа й. В следващия миг и двамата избухнаха в смях.

— Знаеш ли — каза Негова светлост. — Искам да кажа, че… ъ-ъ… Виж сега, няма причина да не си останем добри дружки.

— Разбира се.

— Наистина ли мислиш така? Страхотно. Дай да си стиснем ръцете.

Точно насред това побратимяване ги свари сър Томас, който също слизаше надолу.

— Аха! — викна той закачливо. — Браво, браво, браво! Не ми обръщайте внимание, не ми обръщайте внимание!

Моли се изчерви от неудобство. Тя не харесваше сър Томас дори когато не крещеше закачливо, а в този случай направо го мразеше. Освен това се почувства страшно глупаво. Една среща със сър Томас тази вечер беше сред най-слабо жадуваните неща за Моли. Тя се питаше дали той ще се държи хладно и надменно или ще бъде ядосан и вбесен. Най-песимистичните й предвиждания вещаеха дълга и болезнена сцена. Сегашното му поведение за нея беше като чудо и тя не можеше да го разбере.

Но само един поглед към лорд Дрийвър изясни загадката. Това ужасно създание беше добило изражението на палаво дете, което се готви да гръмне бомбичка. Свил се беше като пред голям трясък.

Тя го съжали. Значи все още не е казал новината на чичо си! Разбира се той имаше много малко време. Сигурно Сандърс му е дал бележката преди да отиде да се преоблече.

Както и да е, нямаше никакъв смисъл да удължава агонията. Сър Томас трябваше да узнае новината рано или късно. Тя дори беше доволна от възможността сама да му я съобщи. Щеше да му обясни, че всичко е станало по нейна вина.

— Страхувам се, че е станала грешка — каза Моли.