П. Удхаус - Човек на живота

Дванайстият граф на Дрийвър се беше обърнал със зов за помощ към Джими в ранните стадии на операцията и Джими, намирайки се в настроение да заеме на всекиго всичко, което си поискаше, му беше подал петте лири без никакво мърморене.

Но какво бяха пет лири? Горестта и интелектуалната бледост бяха заели отново местата си, когато Негова светлост се отправи към стаята си да облече костюма си от туид в крещящи цветове, който като лорд Хърбърт трябваше да носи в Първо действие.

Могат да се изредят много аргументи против кражбата като престъпен акт, но никой от нас не би могъл да отрече факта, че при определени обстоятелства кражбата предлага едно задоволително разрешение на финансови проблеми и ако наказанията не бяха толкова неприятни, то този вид припечелване на хляба сигурно щеше да стане доста моден.

Умът на Негова светлост не стигна веднага до идеята за гореупоменатия изход от затрудненията. Той никога преди това не беше пробвал сили в подобно начинание и затова дълго време мислите му заобикаляха очевидната възможност. Всички имаме своите консервативни привички. Но осъзнавайки постепенно, че това е единственият път, освен ако утре не отидеше при Харгейт с унизителната молба да отложи изплащането на дълга, Негова светлост сериозно започна да разглежда възможността да осигури парите с непозволени от закона средства. Закопчавайки последното копче на театралния си костюм той вече беше узрял за действие.

Планът му беше прост. Знаеше къде са парите — в чекмеджето на тоалетката в стаята на сър Томас. Ясно беше чул инструкциите къде Сандърс да сложи отнетите му банкноти. Какво по-лесно от това да отиде и да си ги вземе обратно? Обстоятелствата също бяха в негова полза. Сър Томас в момента посрещаше гостите си. Брегът беше чист. Щеше да бъде елементарно, сякаш ги е намерил на улицата.

Всъщност — продължаваше разсъжденията си Негова светлост, мъчейки се да довърши бутилката шампанско, която предвидливо беше отклонил от масата като изпитано средство за успокояване на нерви — това нямаше да бъде истинска кражба. В крайна сметка чичо му му беше дал тези пари! Те си бяха негови собствени!

И той запретна решително ръкави. Британският лъв се надигна.

Първият криминален акт в досието на почти всички, пробващи сили в тази област, най-често е потресаващо аматьорски като изпълнение. Вярно е, че от време на време чуваме за начинаещи, които действат като врели и кипели в бранша, но това са изолирани случаи. При средностатистическия новопроходец се наблюдава пълна липса на каквато и да е стратегия и тактика. А лорд Дрийвър без никакви угризенията на съвестта можеше да бъде причислен към тази последна категория. Дори и през ум не му мина, че откривайки липсата на парите, сър Томас би могъл да направи някои разследвания и подозренията да паднат точно върху него. Шампанското може и да вдъхва кураж и решителност в гърдите на изконсумиралия го, но благоразумие — никога.

Театралното представление започна в осем и половина с встъпителен диалог. Публиката зае местата си много по-охотно отколкото би могло да се очаква, окрилена от слуховете, че като награда за търпението след представлението ще има танцова забава. Замъкът беше особено подходящ за такива благородни цели. Имаше достатъчно място както за привържениците на удоволствията с физическо натоварване, така и за любителите на тихите забавления.

Планът на Спени включваше смесване с тълпата в продължение на няколко минути с цел осигуряване на алиби, а след това, по време на встъпителния диалог, изпълнение на спасителната мисия за възвръщане владението на несправедливо отнетата му собственост.

Той изчака и последния от тръпнещата аудитория да заеме мястото си и пое, ако използваме поетичния език, към върха. Но докато бързаше по коридора, една ръка се стовари върху рамото му. Гузната съвест често е причина за много нервни разстройства. В случая Спени прехапа езика си и няколко мига въздушното пространство под тавана беше единствената му опора.

— Здрасти, Чартърис! — изхриптя той, когато разпозна притежателя на парния чук, който по негово мнение се беше сгромолясал върху крехката му физика.

Чартърис имаше вид на подивял мустанг. Репетициите го бяха превърнали в черноглед песимист, а сега, когато часът на истината беше настъпил, нервите му бяха като пренатегнати струни на цигулка и готови да се скъсат и при най-малкото невнимателно движение. А причината да скача и да рие с копита беше, че откриването беше след две минути, а човекът, отговорен за него, беше изчезнал.