П. Удхаус - Човек на живота

— Твърде възможно. И за какво?

— Ами… всъщност… дължа ги на един човек.

— Ха! И как стана така, че задлъжня към този човек?

Негова светлост замънка.

— Ти си играл отново хазарт — прогърмя гласът на сър Томас. — Прав ли съм?

— Не, не! Не беше хазарт — беше игра на умения. Играхме пикет.

— Бъди така любезен да се въздържаш от шикалкавене. Ти си изгубил тия пари на карти.

Сър Томас още повече увеличи разстоянието между двата си крака и засили интензивността на погледа си.

— И така — обобщи сър Томас — ти съвсем съзнателно скри от мен съдържанието на писмото с цел да измъкнеш пари под фалшив претекст. Млъкни!

Негова светлост издаде клокочещ звук.

— Ти се държа като… — Имаше доста богата колекция от злотворци във всички браншове на човешката дейност, от които сър Томас можеше да подбере сравнение. Той отдаде предпочитание на онези, подвизаващи се по хиподрумите. — … гнусен букмейкър. Но аз няма да поощрявам такова поведение. Не, нито дори за секунда. Настоявам да върнеш тези пари тук и то веднага. Ако не ги носиш със себе си, иди и ги донеси.

Лицето на Негова светлост се сгърчи от смайване. Той беше подготвен да понесе стоически онова, което в училищните дни би нарекъл „конско“, но не и този кошмар. Поученията щяха да наранят чувствата му, но нямаше да засегнат портфейла му. Подобно страховито развитие на ситуацията не беше се мяркало и в най-мрачните му предвиждания.

— Но, чичо! — изблея той.

Сър Томас го накара да замълчи с махване на ръка.

Със сетни сили Негова светлост бръкна в джоба си и с трепереща ръка му подаде заветните банкноти. Сър Томас ги грабна с ръмжене и се отправи към вратата.

Сандърс все още стоеше като препарирана газела редом с гонга.

— Удари го! — изкомандва сър Томас.

Сандърс се подчини с хъса на развързана хрътка.

— А сега — нареди сър Томас — иди в стаята ми и остави тези банкноти в малкото чекмедже на тоалетната масичка.

От спокойните, безизразни, но наблюдателни очи на иконома не убягнаха признаците на отминала кавга. Той забеляза както напушеното изражение на сър Томас, така и спаружения вид на лорд Дрийвър.

— Явно нещо се е размътило — сподели той наблюденията си с безсмъртната си душа, изкачвайки се по стълбите. — Намирисва ми на една хубава здрава кавга.

Сандърс пазеше учтивостите за пред публика. В разговорите с безсмъртната си душа имаше право да се поотпусне малко.

По време на вечеря горестта беше положила своя мрачен печат върху всяка гънчица от откритите лицеви части на Негова светлост. Той дължеше двайсет лири, а авоарите му наброяваха всичко на всичко седем шилинга и четири пенса. Без да забелязва сменящите се пред него блюда, той се отдаде на активен размисъл, в резултат на което интелектуална бледост избели иначе розовите му страни. Сандърс мълчаливо съчувстваше на Негова светлост — достолепният майордом ненавиждаше сър Томас като натрапник и хранеше към наследника на титлата, на чийто баща беше служил вярно, нещо като бащинска загриженост. Затова установи лагера си до десния лакът на лорд Дрийвър и се опита да му помогне по единствения достъпен за него начин — следеше непрекъснато в чашата му да бълбука лековита течност. И Спени, подпомогнат от неизвестно количество стимулатор за мисловни процеси, достигна до велико прозрение. Очевидно беше невъзможно да се сдобие от който и да е от своите познати с цели двайсет лири — много по-реалистично беше, ако раздели двайсет на четири части и да апелира към щедростта на компанията.

Надеждата отново пусна филизи в душата му.

Веднага след вечеря той започна да кръстосва замъка като пъргаво семейно привидение.

Пътеката на търсещия кредит е неравна и трънлива, особено в случай като този на Спени, който не се радваше на репутацията на изряден платец.

В по-далечен или по-близък момент във времето Негова светлост беше успявал да се добере до малък заем от всички свои познати, като рядко някой от тях беше имал късмета да прибере обратно в портфейла си отделената сума. Спени страдаше от частична амнезия по отношение на заетата половин крона за такси или десет шилинга за вечеря. Не беше по-различно и с по-солидните суми. Това странно заболяване беше направило приятелите му предпазливи по отношение на финансовите си контакти с Негова светлост. В крайна сметка резултатът от иманярската операция се оказа плачевен. В отговор на запитването си той получи приятелски усмивки, вежливи извинения, искрени уверения в доброжелателство, но не и пари в наличност с изключение на някакви си пет лири от Джими Пит.