Сорен Свейструп - Кестеновия човек

Превода се извършва единствено за лични цели, а не за търговска употреба. Авторът на превода не носи отговорност за разпространението на материали от трети страни.

Датчанинът Сьорен Свайструп отдавна е получил световно признание — той е създателят и главен сценарист на "Убийството", най-успешният скандинавски сериал на всички времена. Излъчван е по малките екрани на над сто държави, включително у нас, предизвиква небивал фурор във Великобритания и САЩ, а американците заснемат римейк.

"Лос Анджелис Таймс" дори сравнява сериала с култовия "Туин Пийкс" на Дейвид Линч. Наградите също не закъсняват — за сериала Свайструп получава "БАФТА" и международна "Еми", наред с много други.

„Със своя брилянтен и брутален дебют датчанинът вдига летвата много високо. Сравненията със Стиг Ларшон изглеждат несправедливи — спрямо Свайструп. Той просто играе в друга лига. С този изключителен роман скандинавският ноар се завръща с гръм и трясък.“

Метро

Под греещото слънце жълти и червени листа се стелеха по мокрия асфалт, който прорязваше гората подобно на тъмна река с огледална повърхност. Бяла полицейска кола мина, вдигна във въздуха листата, те се завъртяха вихрено и се приземиха върху лепкавите купчини шума покрай шосето.

Мариус Ларсен вдигна крак от съединителя и намали скоростта, за да вземе завоя. Наум си отбеляза непременно да сигнализира в отдел „Общинска инфраструктура“, че е наложително оттук да мине пътна метачка. Ако листата се задържат твърде дълго, настилката става хлъзгава, а това може и да коства човешки живот. Мариус им е напомнял десетки пъти. Полицай е от четирийсет и една години, а от седемнайсет ръководи участъка. Всяка есен се налагаше да ги подсеща да почистят. Реши обаче да отложи този ангажимент за утре, защото днес трябваше да се съсредоточи върху предстоящия му важен разговор.

Мариус Ларсен въртеше раздразнено копчето на радиото, но не намери каквото търсеше. По всички станции предаваха новини за Горбачов и Рейгън и спекулираха около падането на Берлинската стена. Ще се случи съвсем скоро, прогнозираха анализаторите и предричаха начало на нова епоха.

Мариус отдавна си даваше сметка, че разговорът е неизбежен, но все не събираше кураж. До пенсионирането му оставаше само една седмица. Пенсионирането, впрочем, нямаше да се състои, но съпругата му още не знаеше. Крайно време беше да й признае истината: не може да живее без работата си. Беше уредил формалностите и отложил раздялата с професията. Все още не бе готов по цял ден да се излежава на ъгловия диван, да гледа „Колелото на късмета“ [1] В Русия има телевизионна игра, известна под названието «Поле чудес». , да събира опадали листа в градината и да играе на „Черен Петър“ с внуците.

Провеждайки разговора мислено, му се струваше лесно, но Мариус не се заблуждаваше: съпругата му щеше да се разстрои. Ще се почувства предадена, ще стане от масата, ще отиде да търка готварската печка и гърбом ще му каже, че го разбира. Но всъщност ще се ядоса. Съобщението, постъпило по полицейската радиостанция преди десет минути, му бе добре дошло и Мариус охотно се нагърби с проверката. Така щеше да отложи разговора още малко. При други обстоятелства щеше да изпита раздразнение, че се налага да шофира покрай земеделските площи и през гората чак до стопанството на Йорум — толкова път само за да му каже да държи под око добитъка си. Вече няколко пъти я прасе, я крава се измъкваше от загражденията и тръгваше из съседските владения. И все се налагаше Мариус или някой негов подчинен да се разправя с Йорум, та да си прибере животното. Днес обаче Мариус не се ядоса. Е, помоли диспечера, все пак да се обади в дома на Йорум и на фериботния терминал, където Йорум работеше почасово, но понеже никой не вдигна и на двете места, Мариус се отклони от пътя и пое към стопанството.

Най-сетне попадна на станция с датска ретро музика. Популярен шлагер от седемдесетте огласи купето в стария форд „Ескорт“. Мариус усили звука. Наслаждаваше се на есента и на пътуването. Жълтите, червените и кафявите корони на дърветата се сменяха с вечнозелените. Ловният сезон едва-що бе започнал. Свали прозореца. Слънчевите лъчи се провираха между короните на дърветата и шареха пътното платно със светли петна. За миг Мариус забрави на колко години е.