Сорен Свейструп - Кестеновия човек

Чистачките помитат обилната дъждовна вода, стичаща се по предното стъкло… Когато светофарът светна зелено, служебната полицейска кола се откъсна встрани от попадналите в задръстването коли и автобус с реклами, предлагащи нови гърди, ботокс и липоксация в частна клиника и се насочи към предградията.

Радиото в колата беше включено. Между разговорите на водещия и поп парчета за секс, задници и похот се включват за кратко новини и говорителката казва, че днес е първият вторник на октомври, и следователно, откриването на сесията Folketing [3] Фолкетинг — датският парламент. . И, разбира се, основната новина беше завръщането на министър на социалните грижи Роза Хартунг на поста й, след трагичната история, случила се с дъщеря й, която накара всички датчани да я следят със затаен дъх преди година. Говорителката преминава към следващия сюжет, но новичкият, който седи до Тулин, намали звука.

— Имаш ли ножица, или нещо подобно.

— Не, нямам ножица.

Тулин за миг отмества поглед от пътя към мъжа, седнал на седалката до нея, който внимателно се опитва да отвори опаковката на нов мобилен телефон. Той вече стоеше и пушеше близо до колата, когато тя слезе в гаража срещу управлението. Висок, строен, но на пръв поглед изхабен от живота. Мокър от дъжда, с разрошена коса, мокри изтъркани маратонки Nike, тънки бъги панталони, късо черно термояке, върху което дъждът също бе оставил следи. Да, той очевидно беше облечен така не заради времето, а сигурно е тръгнал от Хага с това, което е на него, сметна Тулин. Малката пътна чанта до нея подсили това впечатление. От разговора на колегите на сутрешното кафе в трапезарията, Ная разбра, че се е появил в офиса предния ден. Така нареченият офицер за връзка, командирован в централата на Европол в Хага, внезапно е освободен от задълженията си и изпратен обратно в Копенхаген, тъй като се е провинил с нещо там. Това накара колегите да се подиграват с шеги, отправени към него — в края на краищата отношенията на датската полиция с Европол са доста трудни, поради отказа на Дания да оттегли някои резерви относно сътрудничеството в рамките на Европейския съюз в правната област, приети на народен референдум преди няколко години.

Когато Тулин го срещна в гаража, той беше някъде далеч, далеч, изгубен в мислите си. Тя се представи, а той само й стисна ръката и изрече фамилното си име — Хес. Не беше особено приказлив. И тя, като цяло, също. Разговорът с Ниландер обаче протече както тя искаше. Ная беше напълно уверена, че престоят й в отдела скоро ще приключи и затова не бе необходимо да се отнася любезно с колега, изпаднал в немилост. След като се настани в колата, тя накратко разказа каква е задачата им, но Хес само кимна, като показа минимум интерес към него. Той изглеждаше между трийсет и седем и четиридесет и една годишен и с този стил на облекло на улично голямо момче, напомняше на някакъв актьор, само дето Тулин не можеше да си спомни кой. Хес носеше пръстен на пръста си — вероятно годежен пръстен, — но тя интуитивно чувстваше, че той е разведен отдавна или поне е в процес на развод. Като цяло й направи впечатление, че говорейки с него, тя просто удря бетонна стена с топка. Но от друга страна, този факт не се отрази на настроението й.

Всъщност за нея беше много интересно да чуе как се организира международното сътрудничество между полицейските органи и вероятно новия колега би могъл да я просвети по тази тема…

— За дълго ли се върнахте у дома?

— Няколко дни, вероятно. Докато се разберат там.

— Харесва ли ви в Европол?

— Да, там е забавно. И времето е по-добро.

— Вярно ли е, че техният отдел за борба с кибер престъпността наема хакери, които самият той идентифицира?

— Нямам представа, не съм от този отдел… Добре ли е, ако отскоча за малко, когато проверката приключи?

— Да отскочиш?

— Само за час. Трябва да взема ключа за апартамента.

— Няма проблем.

— Благодаря.

— В Хага ли стоите обикновено?

— Да, и където имат нужда от мен.

— И къде, например?

— Различно. Марсилия, Генуа, Амстердам, Лондон…

Хес отново се зае с неподдаващата се опаковка и Тулин предположи, че това ще отнеме доста време. Имаше нещо космополитно в него. Той е един вид пътешественик без багаж. Точно този блясък на столичните градове и далечните земи отдавна изчезна. Ако изобщо го имаше някога.

— И колко време бяхте далеч от дома?

— Близо пет години… Мога ли да се възползвам от това?