Сорен Свейструп - Кестеновия човек

Пристигна. В двора цареше тишина. Слезе, хлопна вратата на колата. Неочаквано съобрази колко отдавна не е идвал. Голямото стопанство изглеждаше занемарено. Прозорците на обора зееха изпочупени, мазилката на къщата се ронеше, а празната люлка на обраслата морава изглеждаше почти погълната от големите кестени, които опасваха парцела. Нападали листа и кестени покриваха чакъла. Под краката на Мариус се разнесе хрущене, докато вървеше към входната врата. Почука веднъж, втори, трети път. Извика Йорум по име. Не се забелязваха никакви признаци на човешко присъствие. Е, явно ги нямаше вкъщи. Мариус извади бележник, написа бележка и я пусна в процепа за пощата на вратата. Две врани прелетяха над двора и се набутаха зад трактора „Фъргюсън“, спрян пред хамбара. Не стига, че Мариус беше бил напразно толкова път, а сега щеше да се наложи и да се разкара до пристанището, за да потърси Йорум там. Но дори това не успя да помрачи настроението му. На връщане към колата внезапно му хрумна идея, а Мариус не беше от хората, които бликат от идеи. Явно по щастлива случайност бе дошъл тук, вместо да се прибере направо вкъщи, където го чакаше неизбежният разговор. За да умилостиви жена си, ще й предложи да я заведе на екскурзия до Берлин. Да прекарат там цяла седмица или поне един уикенд — зависи колко отпуск му дадат. Ще отидат с колата, за да могат да обиколят на воля, да усещат полъха на историята, да преживеят историческата промяна; ще хапнат кнедли с кисело зеле [2] Картофени кнедли с кисело зеле с (нем.). , както преди години, когато ходиха в Харцен на палатка с децата. Почти стигнал до колата, Мариус видя къде враните са накацали зад трактора. Върху нещо белезникаворозово и безформено. Приближи се. Прасе. Очите бяха мъртви, но тялото се тресеше в конвулсии, сякаш опитваше да подплаши враните, които кълвяха от зейналата в главата му огнестрелна рана.

Мариус отвори входната врата. Антрето тънеше в мрак. Миришеше на влага, на плесен и на още нещо, ала се затрудняваше да го определи.

— Йорум! Полицията е!

Не получи отговор. Отнякъде обаче се чуваше течаща вода. Мариус влезе в кухнята. Момичето, в тийнейджърска възраст — към шестнайсет-седемнайсетгодишна седеше на стол до масата за хранене, а остатъците от зверски обезобразеното й лице лежаха, странично натопени в купа с овесена каша. Върху застлания с балатум под от другата страна на масата лежеше още едно безжизнено тяло — на младеж, малко по-голям от момичето, с голяма огнестрелна рана в гърдите. Главата му беше опряна на готварската печка под невъзможен ъгъл. Мариус Ларсен се вцепени. Не виждаше мъртъвци за пръв път — то е ясно, — но с такава касапница никога не се бе сблъсквал. За миг изпадна в ступор. После намери сили да извади служебния си пистолет от кобура на колана.

— Йорум?

Продължи нататък, викайки стопанина по име. Държеше пистолета насочен напред. Все още никакъв отговор. Следващият труп намери в банята. Този път се наложи да си запуши устата с ръка, за да не повърне. От крана над ваната бликаше вода. Тя отдавна беше пълна до ръба и водата преливаше. Плискаше по плочките, стичаше се към решетката на сифона и се смесваше с кръвта. Гола жена — най-вероятно майката — лежеше в сгърчена поза на пода. Едната й ръка и единият крак бяха отсечени. По-късно в експертизата от аутопсията щеше да пише, че са отсечени с брадва, с която на жената са нанесени множество удари. Първо, докато е лежала във ваната, а после — докато, в опит да се измъкне, е лазила по пода. Щяха да бъдат отбелязани и още уточнения: в началото жертвата се е опитвала да се отбранява с ръце и крака и по тази причина те целите са накълцани. Лицето й е обезобразено до неузнаваемост, защото убиецът е натрошил черепа й с брадвата.

Мариус Ларсен за малко да изпадне в пълно вцепенение, но с периферното си зрение улови слабо движение. Полускрита зад захвърлената в ъгъла завеса за баня, се очертаваше фигура. Мариус предпазливо повдигна завесата. Момче. Разчорлена коса, към десет-единадесетгодишно. Лежеше безжизнено и окървавено, но крайчето на завесата, залепнало над устата му, лекичко и ритмично се повдигаше. Мариус се наведе над детето, дръпна завесата, сграбчи вяло отпуснатата му ръка и потърси пулс. По ръцете и краката на малкия имаше прорезни рани и одрасквания, тениската и боксерките му бяха опръскани с кръв. До главата му лежеше захвърлена брадва. Мариус напипа пулс и бързо се изправи.

В дневната затърси трескаво телефона и в паниката преобърна пълен пепелник. Пепелта се изсипа на пода. Свърза се с участъка. Вече бе преодолял вцепенението и можеше да даде адекватни разпореждания. Линейка. Няколко екипа на място. Тревога. От Йорум няма следа. Да тръгват веднага! Бързо! Затвори. Първата му мисъл беше да се върне при детето в банята, но изведнъж се сети, че семейството има още едно дете — близначка на живото момче.