Сорен Свейструп - Кестеновия човек

Хес извади химикалка от поставката за чаша между седалките, за да се справи с опаковката.

— Пет години?

Тулин се учуди. Повечето от офицерите за връзка, които бе чувала са подписвали двугодишен договор. Някои го удължават за втори мандат. Но никога не е чувала, офицер с неговия профил да е служил на тази длъжност в продължение на пет цели години.

— Времето върви бързо.

— Това заради полицейската реформа ли е?

— Какво точно?

— За това, че си тръгнал. Чух, че мнозина напуснат отдела, защото са недоволни…

— Не, това не е причината.

— А, защо?

— Защото просто си тръгнах, това е всичко.

Ная го поглежда, а Хес и отвръща с кратък поглед и в тоя момент за първи път обръща внимание на факта, че очите му са с различни цветове. Лявото е зелено, а дясното — синьо. Тонът му е доста дружелюбен; последната фраза обаче звучи като сигнал за прекратяване на разговора и сега той мълчи. Тулин включва мигача и насочва колата към крайградското вилно селище. Ако агентът със загадъчно минало иска да играе ролята на един вид мачо, получава флагче. В отдела е пълно с такива, достатъчно, за да направят футболен отбор.

Бяла къща в стил модернизъм с прилежащ гараж, разположена в центъра на Хусум, в район, където има изцяло еднофамилни къщи с кокетни редици от живи плетове и пощенски кутии на портите, обърнати към улицата. Тук се установяват семейства от средната класа, които имат деца и достатъчен доход. Местните жители полагат специални грижи за безопасността на по-младото поколение. Това се вижда от многобройните „легнали полицаи“, така че скоростта тук не надвишава тридесет километра. На мокрия асфалт има остатъци от рисунки с тебешир, а в детските паркове се виждат батутни съоръжения. Когато Тулин паркира до патрулните коли и подвижната криминална лаборатория, няколко ученици преминаха покрай тях с велосипеди в каски и отражатели. Местните жители се събират на групи и си говорят помежду си на определено разстояние през оградата.

— Само ще отговоря.

Преди по-малко от две минути Хес най-накрая постави SIM картата в новия си мобилен телефон и изпрати SMS съобщение — и сега му се обаждат.

— Чудесно, че можете да отделите време.

Тулин излиза от колата под дъжда, и оставя Хес в колата да разговаря на френски. Бягайки по тясна градинска пътека, традиционно направена с бетонови плочки, тя внезапно си представя, че може би има още една причина да се радва на предстоящото напускане на отдела.

Гласовете на двамата водещи сутрешната програма, насочващи публиката към поредния разговор на чаша кафе на уютните дивани в студиото, отекват в стаите на огромна модна вила на Външен Остербро.

— И така, днес сесията на Volketing се отваря и започва новата парламентарна година. Винаги е много специален ден, но сега е двойно по-забележителен за един от политиците, а именно за министъра на социалните грижи Роза Хартунг, чиято дванадесетгодишна дъщеря изчезна без следа на 18 октомври миналата година. Оттогава Роза Хартунг е във временен отпуск…

Стийн Хартунг се приближи до плоския екран, окачен на стената близо до хладилника, и го изключи. Току-що беше изтървал таблета и аксесоарите си за рисуване и сега ги вдига от дървения под на огромната кухня-хол в стил Прованс.

— Хайде. Оправяй се по-бързо. Тръгваме веднага след мама.

Синът все още седи на голямата маса и наднича в учебник по математика, лежащ в средата на чиниите с останалата закуска. Във вторник Густав е на училище от десет часа и всеки път в този ден Стийн трябва да му напомня, че не си струва да си готви уроците.

— Но защо да не отида сам с колелото?

— Днес е вторник, след училище имаш тенис, така че ще те закарам. Събра ли нещата си?

— I have it [4] Да, взех ги (англ.). .

Една дребна, млада филипинка, тяхната икономка, влиза в кухнята с готова спортна чанта, а Стийн я приветства с благодарен поглед и тя започва да чисти.

— Благодаря ти, Алис. Хайде, Густав.

— Всички момчета ходят с колелета.

Стийн вижда през прозореца как голяма черна кола приближава до двора им и спира в локва пред входа.

— Татко, не може ли само днес?

— Не, нека го направим както винаги. Колата е дошла. Къде е мама?

Изкачвайки се по стълбите към втория етаж, Стийн извика жена си. Площта на стогодишната аристократична вила е почти четиристотин квадрата, но той знае всяко кътче в нея, защото сам е проектирал реставрацията й. Когато купиха къщата и се преместиха тук, имаха нужда от повече пространство, и сега вилата бе станала идеална за тях. Твърде голяма. Потърси жена си в спалнята, после в банята и тогава забеляза, че вратата отсреща е леко отворена. След малко погледна в стаята, която някога беше на дъщеря им.