Сорен Свейструп - Кестеновия човек

Роза Хартунг напълно облечена седи на голия матрак на леглото. Стийн оглежда стаята, празните стени и кутиите с вещи в ъгъла, готови за преместване. След което, отново поглежда жена си.

— Колата дойде.

— Благодаря.

Тя кима едва, но не става. Стийн влиза в стаята и усеща колко е студено. И едва сега забелязва, че жена му стиска жълта тениска с къси ръкави в ръце.

— Добре ли си?

Въпросът е глупав, защото по външния й вид може да се предположи, че тя далеч не е в добра форма.

— Вчера отворих прозореца и забравих да го затворя и едва сега го видях…

Той кима с разбиране, въпреки че тя не отговори на въпроса му. Отдолу, от салона, се чу силният глас на сина му, който съобщава за пристигането на Вогел, но родителите му не отговарят.

— Вече не усещам миризмата й.

Роза стиска в ръце дрехата и я гледа, сякаш търси нещо в плата.

— Просто исках да опитам, но вече я няма. И в другите неща също…

Той сяда до нея.

— Може би така трябва да бъде? Може би е за добро?

— Защо да е за добро? Нищо не е за добро.

Той не отговаря, но усеща, че тя веднага съжали за думите си, тъй като тонът й омекна.

— Не знам дали мога… Някак всичко това не е редно.

— Грешиш. Така трябва да бъде. Сама ми каза това.

Синът ги вика отново.

— Тя щеше да ти каже да отидеш. Щеше да ти каже, че всичко ще се получи. И че си невероятна.

Роза не отговаря. За момент тя просто седи там с тениската. След това тя взема ръката му и я стиска и се опитва да се усмихне.

— Добре. Супер. Доскоро. — Личният съветник на Роза Хартунг прекратява телефонния разговор, когато я вижда да слиза в салона. — Твърде рано ли дойдох? Ако трябва да помоля кралицата да отложи откриването за утре?

Роза се усмихва. Тя е впечатлена от неговата енергия и отбелязва, колко е приповдигната атмосферата в къщата в негово присъствие. Когато Фредерик Вогел е наблизо, няма място за сантименталност.

— Не, готова съм.

— Добре. Тогава да преминем към програмата. Имаме много въпроси — някои са добри, някои предсказуеми, а други подходящи само за печат в таблоидите.

— Нека продължим в колата. Густав, не забравяй, днес е вторник, татко ще те вземе. И се обади, ако има нещо. Нали скъпи?

— Да, знам. — Момчето уморено кимва, а Роза все пак успява да го погали по косата, преди Вогел да отвори вратата пред нея.

— Запознай се с новия шофьор и също така ще трябва да обсъдим реда на срещите за днес.

Стийн ги наблюдава през прозореца в кухнята и се опитва да се усмихне поощрително на жена си, докато тя, след като поздрави новия шофьор, се качи на задната седалка. Колата потегли и той чувства облекчение.

— Ще тръгваме или не? Пита синът му и Стийн го чува да си слага палтото и ботушите в салона.

— Да, да, сега идвам.

Отваря хладилника, изважда пакета с малки бутилки горчива тинктура и изпразва една от тях. И веднага усеща как силната течност преминава през хранопровода и навлиза в стомаха. Той поставя останалите бутилки в чантата си, затваря вратата на хладилника и взема ключовете, лежащи на масата.

По непонятни причина къщата предизвиква у Ная неприязън. И това чувство възникна, когато тя, екипирана с ръкавици и сини калъфи за обувки, премина през тъмен коридор, където обувките на членовете на семейството са строени под закачалка с връхни дрехи. Стените на коридора са украсени с красиви картини с флорални мотиви. А в спалнята на пръв поглед се усеща една нежна и целомъдрена атмосфера: всичко е проектирано в бели тонове, с изключение на отворените розовите плисирани щори.

— Името на жертвата е Лора Киер, тридесет и седем годишна, асистент в стоматологична клиника в центъра на Копенхаген. Явно вече си е била легнала, когато внезапно е нападната. Деветгодишният й син спи в стая в края на коридора и явно не е видял и чул нищо.

Докато възрастен полицай с униформа въвежда Тулин в подробностите, тя оглежда двойното легло, използвано само от едната страна. А върху белия килим с дълги ресни имаше нощна лампа, съборена от нощното шкафче.

— Когато момчето се е събудило, в къщата е нямало никой — поне не е намерил никого. Той си е приготвил закуска, облякъл се е и е зачакал майка си, но тя така и не се е появила и тогава момчето отива при съседите. Една съседка влиза в тях, но не намери никого в къщата — и тогава тя чува куче да вие на детската площадка; там тя намира трупа на жената, след което ни се обади.

— Свързали ли сте се с бащата на детето?