Сорен Свейструп - Кестеновия човек

— Кестенов човек… Може да го разпиташ?

Хес гледа Тулин с невинен поглед. Полицейският хумор в класически стил вероятно е силно котиран в Европол и Ная предпочита да не отговаря. Двамата с Генц обменят мнения, но след това един от служителите му се приближава с въпрос. Хес бръкна в джоба на сакото си за новия си мобилен телефон. Откъм къщата се чува свирка — това е полицая, който се бе почувствал зле при вида на трупа, и даваше знак на Тулин, че трябва да отиде. Ная се изправи. Тя оглежда детската площадка, обградена с дървета, покрити с жълти листа. Виждат се само мокри люлки, детска пързалка и площадка за паркур, която изглежда тъжна и изоставена, въпреки наличието на оператори и криминалисти, затъващи във влажната почва, претърсвайки района. Тулин се връща в къщата. Хес продължава да говори на френски по телефона. И следващият влак се втурва по релсите с рев.

На път за центъра на града, в салона на министерската кола Вогел очерта програмата за деня. Министрите се събират в Кристиансборг [5] Двореца Кристиансборг — резиденцията на датският парламент и администрацията на министър-председателят след което те като цял екип отиват до дворцовата църква, за да участват в традиционното богослужение. След службата Роза ще поздрави служителите си в сградата на Министерството на социалното осигуряване по канал Холменс, точно срещу площад Кристиансборг и след това ще има време да се върне в двореца за официалното откриване на сесията за Фолкетинг.

Останалата част от деня също е ясно планирана, но Роза прави някои изменения в плана и ги отбелязва в календара на своя „iPhone“. Въпреки че, това изобщо не е необходимо — в края на краищата секретарят на министъра познава отлично работата си, но тя предпочита да действа по този начин. Това й помага да се задълбочи в детайлите, да не губи връзка с реалността и да усети, че всичко е под нейния контрол. Особено в ден като този. Но когато колата влиза в двора на Ригдсдаг, Роза вече не слуша Вогел. На кулата на двореца се развяват национални знамена, журналистически автомобили са паркирани по целия площад и тя гледа хората, стоящи под чадъри, подготвяйки се за интервю или правейки репортаж пред фотографите и операторите.

— Асгер, ще минем през задния вход.

Чувайки Вогел, новият шофьор кимва, но Роза отхвърля предложението на своя съветник.

— Не, да минем от тук.

Изненаданият Вогел се обръща към нея, а шофьорът също я гледа в огледалото за обратно виждане и едва сега забелязва какво сериозно лице има той.

— Ако не го направя сега, няма да ме оставят цял ден. Карай към входа, ще сляза там.

— Роза, сигурна ли си?

— Да, сигурна съм.

Колата плавно се изкачва до тротоара, водачът изскача от купето и отваря задната врата. Роза излиза и се отправя към голямото стълбище на Фолкетинг, всичко наоколо започва да се движи, но сякаш в забавено движение: операторите се обръщат, журналистите се втурват към нея. Тя вижда море от лица с отворени уста и чува изкривена отривиста реч.

— Роза Хартунг, може ли за минута!

Реалността я настига, тълпата пред нея кипи, камерите трептят точно пред очите й, а въпросите на журналистите я заливат като градушка. Роза успява да изкачи две стъпала; тя оглежда тълпата, отбелязвайки всеки детайл. Гласове, осветителни тела, микрофони, синя капачка, дръпната над набръчкано чело, замаха на ръката му, чифт тъмни очи, опитващи се да следят всичко от задния ред.

— Хартунг, ще направите ли изявление?

— Какво е чувството, да се завърнете на работа?

— Можете ли да ни отделите две минути?

— Роза Хартунг, погледнете тук!

Роза е наясно много добре, че нейните дела са обсъждани в редакциите на различни медии в продължение на много месеци, много по-малко през последните дни, но никоя от тях не очакваше, че сега ще имат възможност да й задават въпроси и затова реши ги хване неподготвени.

— Отстъпете! Министърът ще направи изявление.

Вогел застана пред нея, като се погрижи тълпата да спази дистанция. Повечето правят както им е казано, а Роза изучава лицата им. Много от тях тя вече познава.

— Както всички знаете, за мен това беше един много труден период. Моето семейство и аз сме благодарни на всички за подкрепата, която ни оказваха през цялото това време. Днес започва нова сесия на парламента и е време да продължим. Искам да благодаря на премиера за оказаното ми доверие. Веднага ще се заема с решаването на политическите задачи пред нас. И, надявам се, всички вие ще уважавате моя избор. Благодаря!