Сорен Свейструп - Кестеновия човек

— Здрасти, Тулин. Не много. Дъждът прави нещата трудни и са минали доста часове откакто се е случило.

— Между другото, знае ли се нещо за времето на убийството?

— Все още не. Медицинският екип ще пристигне скоро. Но мога да кажа, че дъждът е започнал около полунощ и, струва ми се, тогава се е случило. Ако е имало следи на мястото на убийството, сега всички те са напълно измити. Въпреки че ние, разбира се, ще продължим търсенето… Искате ли да я погледнете?

— Да, благодаря Ви.

Безжизнено тяло в седнала поза на тревата, скрито от бял полиетилен, хвърлен върху него от криминалистите, бе подпряно на един от двата стелажа, които подпират покрива на къщичката. А наоколо картината е доста живописна, с червени и жълти листа от влачещи се растения и храсти на заден план. Генц внимателно повдига бялото покривало, разкривайки трупа на жената. Тя седи извита като парцалена кукла. Облечена само по бельо, което някога е било бежово; цялата мокра от дъжда и с множество петна от алена кръв. Тулин се приближи и клекна, за да види по-добре тялото. Лицето на Лора Киер е обвито със стегнато черно тиксо. Лентата преминава през застиналата й отворена уста и се скрива в задната част на главата с мокра червена коса. Едното око е извадено, така че се вижда очното дъно, а другото мъртво гледа право напред. По синкавата кожа, безброй прорези, разкъсвания и подутини. Краката й също бяха разкъсани и кървави. Ръцете й бяха вързани стегнато със скоч лента в областта на китката, заровени под малка купчина паднали листа пред коленете. Тулин трябваше само да погледне тялото на жертвата, за да разбере защо възрастният полицай е повърнал. Въпреки че, обикновено, гледката на мъртвец не й причинява гадене. Работата в отдел убийства не предполага емоционално отношение към смъртта и ако някой не е в състояние да превъзмогне чувствата си, тогава е по-добре да смени професията. Но трябва честно да се каже, че Тулин никога досега не е виждал труп на мъж, който е бил обезобразен до такава степен, както жената облегната на къщичката за игри.

— Ще го чуете от съдебния лекар, разбира се, но според мен някои от нараняванията предполагат, че в даден момент тя се е опитала да избяга между дърветата. Или далеч от къщата или обратно към нея. Но е било тъмно и сигурно е била твърде слаба след ампутацията, която съм сигурен, че е направена преди да бъде подредена така.

— Каква ампутация?

— Подръж това…

Генц разсеяно й подаде голямата камера със светкавица, отиде до трупа, клекна и с помощта на цилиндричния си фенер, като лост вдигна вързаните ръце на жената. Трупът вече беше вкочанен, замръзналите ръце механично се поддадоха на движението на Генц и Ная видя, че дясната ръка на Лора Киер всъщност не е скрита от падналите листа, както си помисли първо. Не, ръката беше отделена от пред мишницата точно под китката, където краищата на отрязани кости и сухожилия стърчаха от неравна чудовищна рана.

— В момента приемаме, че това се е случило тук, на местопрестъплението, тъй като в гаража или в къщата няма следи от кръв. Разбира се, помолих моите хора внимателно да проверят гаража за наличието на лента, градински и други инструменти, но засега няма резултати. И изненадващо е, че никъде не намерихме отрязаната ръка, въпреки че не спираме търсенето.

— А може ли да я е грабнало куче? — попита Хес, който си проправи път през градината и живия плет. Крачейки под дъжда, той бързо се огледа и Генц го изгледа изненадано.

— Генц, запознай се, това е Хес. Той ще работи с нас няколко дни.

— Добро утро! Добре дошли. — Генц подаде ръка на Хес, но той само кима към съседната къща:

— Някой чул ли е нещо? Може би някой от съседите?

Отнякъде далеч се чу силен шум от електрически влак, който се стрелва по мокрите релси и Генц трябваше да извика в отговор:

— Не, доколкото знам, никой нищо не е чул. Електрическите влакове рядко пътуват през нощта, но от друга страна има доста товарни влакове по тази линия! Звукът на влака изчезва и Генц отново поглежда към Тулин:

— Разбира се, бих искал да намеря повече следи, но не мога да кажа нищо в момента, освен че никога през живота си не съм виждал такова обезобразено тяло.

— А това какво е?

— Къде?

— Ето там.

Тулин, все още клекнала близо до трупа и посочи с пръст към предмет. Той е вързан с конец към гредата на верандата на къщата за игри и, заплетен в нея, виси на вятъра. Генц се обръща, разплита нишката и обектът започва да се люлее напред-назад. Два тъмнокафяви кестена долепени един до друг. Горната част е доста по-малка от долната. Върху горната са изрязани две дупки като очи. А в долната част са залепени кибритени клечки, обозначаващи ръце и крака. В тази проста фигура, съставена от два кестена, няма нищо необичайно, но сърцето на Тулин изстина за миг и тя не може да обясни защо.