Сорен Свейструп - Кестеновия човек

Тулин мина покрай служителя, хвърля кратък поглед в детската стая и се връща обратно по коридора. Полицая я следва.

— Според съседа бащата е починал от рак преди няколко години. И след около шест месеца, Лора Киер среща друг мъж. Те започват да живеят заедно, тоест той се премества при тях. Сега този тип е някъде в Зеландия на панаир. Свързахме се с него веднага щом пристигнахме. Скоро ще бъде тук.

През отворената врата към банята Тулин вижда електрически четки за зъби, висящи в редица, комплект от чехли за еднократна употреба разопаковани на пода върху плочките, а на закачалката висят два еднакви халата. От коридора тя влиза в кухнята и хола, където облечените в бяло криминалисти проверяват за следи и пръстови отпечатъци, използвайки инструменти от специални куфарчета. Обзавеждането в къщата е обикновено, като във всички къщи в това село, най-вероятно купени от Икеа или Илва. На масата — три салфетки под прибори, ваза с есенни цветя и декоративни клони, на дивана има възглавници, а на кухненската маса до мивката е оставена дълбока чиния с остатъци от мляко и корнфлейкс, най-вероятно от закуската на момчето. Освен това в хола има дигитален екран, на който периодично се сменят снимки на това малко семейство, а екранът е насочен към празния стол наблизо. Майка, син и, вероятно, приятелят й. На всички снимки са усмихнати и изглеждат много доволни. Лора Киер е елегантна, стройна жена с дълги червени къдрици, но в красивите й очи се забелязва тъга.

— Признаци за взлом?

— Не, проверихме всички врати и прозорци. Преди да си легне, тя сякаш е гледала телевизия и е пиела чай.

Тулин разгледа набързо таблото с отметки, но намери в него само графика на учебните уроци, календар, работно време на басейна, оферта от фирма за подрязване на дървета, покана за парти за Хелоуин в асоциацията на собствениците на земи и напомняне за прегледа в детското отделение на Централната болница. Да обръща внимание на дреболиите, които може да са важни за разследването, е един от талантите на Ная. Прибирайки се вкъщи, отключва входната врата, и се вглежда в малките детайли, за да определи дали денят ще се окаже успешен или не. Но, в този случай, просто няма какво да се отбележи. Нищо специално. Ярък пример за семейна идилия, с която самата Тулин никога не би се съгласила, по никакъв начин; затова може би, не й хареса тази къща.

— Компютри, джаджи, мобилни телефони на място ли са?

— Доколкото може да прецени, нищо не е откраднато. Хората на Генц обаче вече опаковаха всичко и ги изпратиха в лабораторията.

Ная кима. Повечето случаи на насилие и убийства се решават по този начин. Анализирайки съобщенията, информацията на обажданията, съдържанието на имейли или публикации във Facebook, може да се разбере защо се е случило всичко. И Тулин вече очаква с нетърпение как ще работи с този материал.

— Какво мирише тук? Някой да не е повърнал?

Изведнъж забеляза, че в къщата, през цялото време е преследвана от някаква неприятна миризма. Възрастния полицай гледа виновно и едва сега Ная забелязва колко е блед.

— Извинявам се. Току-що дойдох от мястото на убийството. Мислех, че вече съм свикнал… Сега ще ви покажа пътя.

— Сама ще го намеря. Предупредете само когато се появи приятелят й.

Тулин отваря вратата на терасата, която води към градината, а полицаят кима с благодарност.

Батутът е видял и по-добри дни, както и малката обрасла оранжерия от лявата страна на терасата. Вдясно мократа трева се простира до задната стена на лъскав метален гараж — сами по себе си тия неща, вероятно са много практични, но по никакъв начин не пасват на бялата модернистична сграда. Тулин се отправя към далечната част на градината. От другата страна на живия плет се виждат прожектори и силуети на полицаи в униформи и експерти в бяло. Тя си проправя път през гъсталаци от храсти и дървета с жълти и пурпурни листа и стига до детска площадка. Лъч светлина проблясва многократно под дъжда, близо до очукана детска къща за игри и отдалеч вижда Генц оживено да фотографира подробности от местопрестъплението.

— Успя ли да намериш нещо?

Саймън Генц откъсва поглед от обектива, но когато вижда Тулин, той се усмихва за кратко. Генц е на около тридесет и пет, атлетичен: говори се, че само тази година той вече е изминал пет маратона. Той е и най-младият шеф, който катедрата по криминалистика някога е имала, а за Тулин той е и един от малкото колеги, в чието мнение се вслушва. Мъж с остър ум, обичащ работата си — затова тя наистина го уважава. И го държи на разстояние, само защото няколко пъти й е предлагал да направят заедно сутрешен крос, което тя не можеше да си представи. За девет месеца работа в отдела за разследване на престъпления срещу личността, Ная бе установила някакви отношения единствено с Генц. Но последното нещо, за което смяташе, че е най-малко секси, е да има романтична връзка с колега.