Борис Полевой - Повест за истинския човек

Вече близо четвърт век „Повест за истинския човек“ се чете и препрочита на почти всички езици в света, тя премина през ръцете на няколко читателски поколения, преиздава се отново и отново и като че ли свикнахме с нея и престанахме да й обръщаме внимание. Защо? Нима героичното е загубило своето въздействие, своята увличаща сила, своята красота? Напротив, в никоя минала епоха от човешката история не е имало толкова пориви към героизъм и изключителни дела. Фактът, че ние Свикнахме с изображението на героичното в „Повест за истинския човек“ и в много други книги, показва само едно: колко дълбоко е вкоренен героичният порив в духовния свят на съвременника. Един от отличителните белези на нашия век е стремежът към подвиг — в науката, в изкуството, в живота. Не отделни избраници, а милиони хора се стремят към национална и социална справедливост, към мир и щастие, към красота. Героизмът има своите прояви и в мирния труд на работника, и в изчисленията на физика; и в самоотвержеността на граничаря, и в полета на космонавта. С героизма като че ли наистина свикнахме и престанахме да му обръщаме внимание, защото той стана всекидневие и естествена потребност.

„Повест за истинския човек“ от съветския писател Борис Полевой се отнася към категорията на неизмислените книги, на книгите, които е прието да наричаме документални, защото разказват за реално съществуващи герои. Но това определение е вече твърде остаряло. Най-голямата трудност за съвременния писател не е да измисля герои, а да въвежда реалните герои от живота в литературата. Това също никак не е проста работа. За нея се изисква талант и вдъхновение да се видят чертите на героя и да се пресъздадат на книга, нужна е мисъл, която да осветли малката вселена, наречена човек. С една дума — по същество няма разлика между книгите, които разказват за реални герои, и книгите, които са плод на въображението на писателя. И едните, и другите книги се раждат от живота с творческата мъка на художника.

Имало съветски офицер летец на име Алексей Маресиев. Той бил обикновен съветски човек, споделял е съдбата на своя народ, учил се и станал летец. Настъпила Отечествената война и той отишъл в бой, както всички съветски хора. Воювал, ранили го, отрязали и двата му крака, но той преодолял страшния недъг и отново се върнал в строя. Така разказано, съдържанието на „Повест за истинския човек“ би останало само просто съобщение за един от многобройните факти из историята на Отечествената война. Но идва писателят художник и отговаря на стоте хиляди защо в съдбата на този човек. Във фамилното име на съветския летец той изменя само една буква и в литературата влиза героят Алексей Мересиев. И ние вече знаем защо този боец от съветската авиация преодолява мъченията в дебрите на руския лес, знаем какви мисли и чувства е имал той, когато е бил сам, знаем сънищата му дори, разбираме откъде идват силите и волята му. Епизода с подвига на летеца Алексей Маресиев писателят Борис Полевой превръща в художествена повест за съветския човек Алексей Мересиев.

Достатъчно е да си припомним, че една от най-великите книги на българската национална художествена литература е книгата на Захари Стоянов — „Записки по българските въстания“. Днес ние не можем дори за момент да си представим нашата литература без тази книга, без нейните епични и светли страници, без размислите на автора й за съдбата на нашия народ в дни на историческо изпитание. Такива книги има във всяка литература, Те заемат особено място в художественото развитие на всички народи, които проправят пътя към бъдещето за себе си и за другите. Не случайно такива книги, има най-много на брой и с най-голяма въздействена сила именно в съветската литература — литературата на първата в световната история социалистическа страна. Нека споменем само „Чапаев“ на Дмитрий Фурманов, „Как се каляваше стоманата“ на Николай Островски, „Разгром“ и „Млада гвардия“ на Александър Фадеев, „Железният поток“ на Александър Серафимович, „Хора с чиста съвест“ на Петро Вершигора, „Чайка“ на Николай Бирюков и десетки още заглавия на книги и имена на автори, които предават своеобразие на съветската социалистическа литература, правят я в истинския смисъл на думата новаторска, съвременна, необходима за цялото човечество.

Образът на Алексей Мересиев е образ на герой не поради своята изключителност.