Ръдиард Киплинг
Бремето на белия човек
(Съединените щати и Филипинските острови) 1 1 Непосредствен повод за написване на това програмно за Киплинг стихотворение послужва завръщането на Американо-Испанската война — 1898 г., в резултат на която САЩ завземат Порто Рико, о. Гуам, филипинските острови и окупират Куба. Стихотворението е построено като обръщение на Киплинг към Америка, тръгнала след Англия пр пътя на колониализма, който Киплинг нарича „цивилизаторството“.
Носете свойто бреме!
И своите синове
във жертва принесете
на чужди богове-
сред варварски народи
с навъсени лица —
от дявол по-коварни,
по-чисти от деца.
Носете свойто бреме!
С търпение в гръдта
Гнева си обуздайте,
смирете Гордостта!
Със ясно, просто слово,
с език открит и смел
засейте чужда нива,
гонете чужда цел!
Носете свойто бреме!
На Глад и Нищета
навеки запушете
бездънните уста!
И бдете: може всичко,
на крачка от целта,
дивашкото Безумство
да срине в пепелта.
Носете свойто бреме
без позата на бог!
Трудът ви да е робски,
животът — прост и строг.
И пътя към земите
на вашите мечти
кракът ви да проправи,
кръвта да освети!
Носете свойто бреме!
И приемете в дар
вековната омраза
на роб към господар;
и ропотът на всяка
тълпа към своя вожд:
„О, по-добре в Египет,
в добрата черна нощ!…“ 2 2 „О, по-добре в Египет…“ — характерно за Киплинг използване на библейски „архитип“ за описание на съвременна ситуация. Отношението на покорените народи към цивилизацията се отъждествява с малодушния ропот на евреите, изведени от Египетския плен от Мойсей, когото на път към обетованата Ханаанска земя, те се обръщат към него: „Защо ни стори и ни изведе от Египет… по-добре ни беше да работим на египтяните…“ (Изход 14:11-12) „…добрата черна нощ…“ — Сравни: „…и стана тъмнина мрачна по всичката Египетска земя три дни. Не се виждаха един друг, нито се помести някой от мястото си три дни…“ (Изход 10:22-23). /Б.пр./
Носете свойто бреме!
Не чакайте мъзда!
Не крийте страх и слабост
под плаща „Свобода“;
По всяко ваше дело,
въздишка, вик, въпрос
диваците ще съдят
за вас и за Христос.
Носете свойто бреме!
И сбогом, детски дни —
с безброй безплодни
лаври,
с парадни суетни…
Да съдят зрелостта ви
ударил е часът —
и ето: иде скоро 3 3 „И ето: иде скоро…“ — Отново типична за Киплинг библейска реминисценция, свързана с Второто пришествие, когато Бог ще слезе за втори път на земята, за да възвести Страшния съд. /Б.пр./
на равни вам Съдът!
© Стоян Медникаров, превод от английски
Rudyard Kipling
Сканиране и разпознаване: NomaD, 2008
Редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Публикация
Ръдиард Киплинг
Избрано
Превод: Стоян Медникаров
Художник: Иван Габеров
Технически редактор: Нейко Генчев
Издателство „Елпис“, Велико Търново
Печат: ДФ „АБАГАР“, В. Търново
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6769]
Последна редакция: 2008-04-28 07:00:00
Непосредствен повод за написване на това програмно за Киплинг стихотворение послужва завръщането на Американо-Испанската война — 1898 г., в резултат на която САЩ завземат Порто Рико, о. Гуам, филипинските острови и окупират Куба. Стихотворението е построено като обръщение на Киплинг към Америка, тръгнала след Англия пр пътя на колониализма, който Киплинг нарича „цивилизаторството“.
„О, по-добре в Египет…“ — характерно за Киплинг използване на библейски „архитип“ за описание на съвременна ситуация. Отношението на покорените народи към цивилизацията се отъждествява с малодушния ропот на евреите, изведени от Египетския плен от Мойсей, когото на път към обетованата Ханаанска земя, те се обръщат към него: „Защо ни стори и ни изведе от Египет… по-добре ни беше да работим на египтяните…“ (Изход 14:11-12)
„…добрата черна нощ…“ — Сравни: „…и стана тъмнина мрачна по всичката Египетска земя три дни. Не се виждаха един друг, нито се помести някой от мястото си три дни…“ (Изход 10:22-23). /Б.пр./
„И ето: иде скоро…“ — Отново типична за Киплинг библейска реминисценция, свързана с Второто пришествие, когато Бог ще слезе за втори път на земята, за да възвести Страшния съд. /Б.пр./