Ръдиард Киплинг: Негово Величество кралят

— Ъхъ, И Чимо спи и на крака и на легло, и тази розова книжка и хляба, щото ще съм гладен цяла нощ и това е то, Мис Байдъмс. А сега ми дай целувка и си лягам! Така! Пазете тишина! Розовата книжка се пързаля под възглавницата, хлябът се троши! Мис Байдъмс! Мис Байдъмс! Толкова ми е неуютно! Ела ме завий!

Негово Височество Кралят се приготвяше за сън и горката търпелива Мис Байдъмс, която скромно се беше представила като „млада, европейка, привикнала към грижите за малки деца“ трябваше да търпи кралските му капризи. Заспиването беше винаги ужасно дълъг процес, защото Негово Величество имаше навика да забравя за какво са го помолили многото му приятели, от сина на графа до дъщерята на пълномощника и най-сетне Малкият Бог трябваше да се мъчи над всичките малки моления, при цялото ми уважение, поне пет пъти нощем. Негово Величество Кралят вярваше в ефикасността на молитвите, толкова предано, колкото вярваше и на шпаньола си Чимо или на Мис Байдъмс, която го предпазваше от жаждата с „пълна чаша, истинска такава“ от най-горният рафт на шкафа в детската стая.

Неговите пълномощия стигаха до вратата на детската. Отвъд господството на царството на баща му и майка му, две ужасни персони, които никога нямаха време за губене с Негово Величество. Гласът му се снижаваше, като излизаше през прага на владенията си, движенията му се сковаваха, душата му се изпълваше със страхопочитание пред мрачния мъж, живеещ в гълъбовата къща, пред най-очарователните парчета от червената лента и пред прекрасната жена, която винаги слизаше или се качваше в голямата каляска.

От една страна беше прикован от тайните на детската стая, от друга на стаята на Мемсахиб, където се простираха, с мили, слънчеви завеси, веещи се от вятъра и почти скритият плот на тоалетната масичка разкриваше разнообразни гребени, бродирани тоалетни чантички и четки за коса.

Нямаше място за Негово Величество нито в официалните зали, нито в балните. Беше открил това преди много много години, преди Чимо да дойде у тях, дори преди Мис Байдъмс, която непрестанно висеше над старите си оръфани писма, изглежда, най-ценното и на земята. И така, Негово Величество Кралят мъдро вярваше в собствените си територии, които само той самия и Мис Байдъмс, владееха.

Мис Байдъмс му предаде простите си религиозни познания, които той скрепи с легендите за богове и демони, научени в крилото на прислугата. Споделяше на Мис Байдън и радостите и скърбите си. Тя знаеше всичко. Знаеше с точност как е създадена Земята и беше уверила трепетливата му душа, че ще настане ужасно време през юли, когато ще вали без прекъсване седем дни и седем нощи и няма да има готов Ноев ковчег и всички гарвани ще плуват. Тя беше най-силната дама, с която той имаше честта да контактува, без да се броят двамата далечни и чужди хора, отвъд вратите на детската стая.

Как Негово Величество можеше да знае, че шест месеца преди да се роди, Мисис Остин, ровейки се из книжата на съпруга си, бе открила дълго писмо от някаква глупачка, която била завладяна от тихата сила и красота на съпруга и. Кой щеше да му каже за злото, което се прокрадваше от това парче хартия, написано от една ужасно ревнива жена? Как можеше да проумее, въпреки природната си мъдрост, как можеше да се съгласи, че майка му бе избрала това за извинение за греха и препирните със съпруга ставаха все по-остри и по-остри от година на година. Така, знаейки за това зло на шкафа, го предаде на домашния дух, който изглежда беше против тях двамата, против леглото им и тровеше живота им. Тези неща бяха извън компетенцията на Негово Величество. Той знаеше само че баща му се занимава с някаква тайна ежедневна работа върху нещо наречено Сиркар и че майка му е жертва или на Наухт или на Баракана. За тези работи го бе светнал Капитана, към който Негово Величество питаеше уважение.

— Той никога не се шегува! — се аргументираше пред Мис Байдъмс, която с удоволствие му казваше „Да той само говори за хората и когато се опитва да ме разсмее — не успява!“ И Негово Величество само поклащаше глава като някой, който наистина познава илюзорността на този свят.

Сутрин и вечер той трябваше да поздравява баща си и майка си, отначало с ръкуване, а после с почти официална целувка. Веднъж, наистина, реши да обгърне врата на майка си с ръце, както правеше с Мис Бейдъмс, но краят на ръкава му закачи обецата и. Сценката завърши с гигантски писък и наказание в стаята.