Ръдиард Киплинг - Негово Величество кралят

Ако Мама се беше върнала в този момент, всичко щеше да се оправи. Но тя не дойде и Негово Величество прибра и хартията и бижуто под блузката си и замарширува към детската стая.

„Ако Мама пита, ще и кажа!“ — така успокои съвестта си. Но Мама не попита и цели три дена Негово Величество кри съкровището си. То не му беше от полза, но беше толкова прекрасно и както само той си знаеше, беше нещо, подарено от небето. И тъй като Мама така и не зададе въпроси, изглежда това беше тайна кражба, което беше грях. Каква е ползата от истинска корона, ако кара едно малко момче да усеща злото в душата си? Той имаше розово въже, както и още много съкровища, но не смееше да излезе навън с него. Това беше първата му среща с греха и го нарани, след като чувството за притежание на нещо желано, като истинската корона, умря.

С всеки ден той забавяше разплащането с хората извън детската стая, считайки го за невъзможно. Сега и завинаги той си обещаваше да застане на пътя на прекрасно облечената дама, докато излиза навън, и да обясни, че само той, той и никой друг е притежателят на царската корона, най-красивата и най-необикновената от всички. Но тя бързичко се качваше на каляската си и възможността си отиваше още преди Негово Величество да успее да си поеме дъх и да преглътне. Ужасната тайна го отдалечаваше от Мис Бейдъмс, от Патси и йената на Посланника и което е още по-ужасно, неговото мрачно настроение доведе до това, че Патси каза на майка си, че той им е сърдит.

Дните течаха твърде бавно за Негово Величество, нощите още повече. Мис Бейдъмс го беше уведомила, и то не веднъж, за крайната съдба на крадците и той се загледа в обувките си докато прекосяваше безкрайната кал пред стената на централния затвор. Но истината дойде един следобед, докато пускаше лодки в езерцето по средата на градината. Негово Величество отиде да пие чай и за първи път в живота си повърна Носът му беше ужасно студен, а бузите му — зачервени и горещи. Почувства се слаб и той няколко пъти потръска глава, за да се убеди, че не се подува, докато седи.

— Много странно се чувствам! — каза той, почесвайки носа си. — Има бъз бъз в главата ми!

Отиде тихичко да си легне. Мис Бейдъмс беше навън, затова го съблече слугата. Грехът на царската корона бе забравен, имаше само ужасен дискомфорт, в който той се събуди след няколко часа непрекъснат сън. Беше жаден, но слугата бе забравил да му остави каната с водата.

— Мис Бейдъмс! Миииииииис! Много съм жаден!

Нямаше отговор. Мис Бейдъмс беше отишла на сватбата на своя съученичка от Калкута. Негово Величество беше забравил и това.

— Искам да пия вода! Искам глътка вода! — крещеше той, но гласът му заглъхваше в гърлото. — Искам вода! Къде ми е чашата?

Той седна в леглото и се огледа. Имаше шепот на гласове от другата страна на вратата. Той предпочете да с изправи пред ужасният непознат, отколкото да остане в тъмното. Изхлузи се от леглото, но краката му бяха твърде слаби и залитна един два пъти. След това стигна до вратата и я отвори… там, на ярката светлина на всекидневната стоеше дебел човек с лилаво лице всред компанията на множество красиви дами.

— Горя! Зле ми е!

Негово Величество звънна на портиера.

— И няма грам вода! Жаден съм! Дайте ми чашка вода!

Някой, облечен в черно и бяло… беше много трудно да различи кой точно… го качи на ръба на масата и напипа китката и челото му. Водата дойде. Пи дълго… Зъбите му тракаха на ръба на чашата. После изглежда всички си тръгнаха, всички, освен високият мъж в черно и бяло, който го отнесе до леглото. Майка му и баща му дойдоха. Тогава в бедната му душа се зароди отново греха от притежанието на короната.

— Аз съм крадец! Искам да кажа на Мис Бейдъмс! Къде е тя?

Мис Бейдъмс се появи, надвеси се над него.

— Аз съм крадец! Крадец, като онези в затвора! Но сега ще ви разкажа! Аз откраднах короната, която мъжът остави в хола. Разкъсах хартията, отворих малката кутийка и там беше короната, светеше толкова хубаво, взех я, за да си играя с нея и ме беше страх! Тя е в шкафа, на дъното. Никой никога не пита за нея, но аз се страхувах! Ох, вървете и вземете глупавата кутийка!

Мис Бейдъмс се присегна до най-високата полица на шкафа и свали кутията с най-съкровените притежания на Негово Величество. Под оловните войничета, под слой прах и множество топчета, блестеше диамантената звезда, завита наполовина в скъсана хартия, на която пишеше няколко думи.

Някой изкрещя на края на леглото и мъжът докосна челото на Негово Величество. Той сграбчи кутията и разпръсна съдържанието и на леглото.