Ръдиард Киплинг: Негово Величество кралят

— Това е царската корона! — каза той, дишайки тежко, сега най-сетне можеше да си почине, след като показа съкровището на всички.

— То е за теб! — каза гласът на края на леглото. — Прочети бележката. Сега не е време да вземаме каквото и да било.

Бележката беше кратка, дори повече от необходимото и подписана само с инициали. Пишеше: „Ако сложиш това утре вечер, ще знам какво да очаквам!“ Датата беше от преди три седмици.

Настъпи дълбока тишина, която наруши дълбокият глас: „И ти го направи по-бързо от очакваното! Мисля, че сме квит, сега, нали? Ох, не може ли да изхвърлим всичките тези глупости? Скъпа ли е, мили?“

— Целуни ме, моля те! Нали не си ми много сърдита… вече? — каза Негово Величество.

Треската изчезна и той заспа.

Събуди се в нов свят, заобиколен от баща си, от майка си, от Мис Бейдъмс. Имаше толкова много любов по света и нито грам мъка и страх и беше глезен повече отколкото се полага и на няколко малки момченца. Той беше прекалено малък, за да морализаторствува на тема непостоянството на човешката природа или да се впечатлява прекалено много от преимуществата на едно провинение, на греха. Защото едва след като открадна короната, получи Любовта и правото да си играе с коша под масата.

Изтича да поиграе с Патси и жената на Посланика реши да му подари пак една целувка.

— Не! Не там! — каза той с открита безочливост, сочейки устните си. — Това е мястото на Мама. Тук ме целува тя!

— Ох! — каза тя! И после си помисли „Ами, предполагам, че трябва да се радвам на това. Децата са егоистични малки дребосъчета. А аз си имам Патси!“

© 2007 Мирена Пламенова, превод от английски

Rudyard Kipling

His Majesty the King,

Източник: Преводачът

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4419]

Последна редакция: 2007-12-03 08:00:00