Сорен Свейструп - Кестеновия човек

— Благодаря за съвета. Ще се опитам да не забравя.

Хес кимва спокойно и напуска кухнята, като почти се сблъсква с полицая, който върви в обратна посока.

— Искате ли да поговорим с момчето? Той е със съседа, може да го видите през прозореца.

Тулин отива до прозореца, гледащ към съседната къща и през живия плет, изтънял от есенния сезон видя онова, което се случва на остъклената веранда. Момчето седи на стол на бяла маса и се занимава с нещо, наподобяващо игрална конзола. Виждаше се в профил, но това бе достатъчно, за да се отбележи: движенията му са малко забавени, а лицето му не е много оживено.

— Той говори много малко, отговаря почти на въпросите едносрично и като цяло, очевидно, има забавяне в развитието.

Слушайки полицая, Тулин изследва момчето и за миг я обхваща познато чувство за дълбока самота, в бездната, в която той е пропаднал за много години напред. Но в този момент, възрастна жена, очевидно съседката, влиза в чардака, придружена от Ханс Хенрик Ходж и затъмнява лошото. Плачейки при вида на Магнус, Ходж кляка пред него и го прегръща, но момчето все още седи, с изправен гръб, държейки конзолата в ръце.

— Да го доведа ли тук? — Полицаят с нетърпение очаква отговора на Тулин. — Попитах…

— Не, нека останат заедно. Но наблюдавайте приятеля на жертвата. И нека някой да провери алибито му.

Ная се отдалечава от прозореца, с надеждата, че случаят ще бъде толкова очевиден, колкото се очертава засега. Но за миг пред очите й се появява малката кестенява фигура от къщичката на детската площадка. Ами ако трябва да изчака с преместването към NT3?..

Панорамните прозорци на архитектурното студио са с изглед към целия град. Работните маси представляват малки острови в огромна стая със светлина от тавана; изглеждаше, като че обърнат с главата надолу, защото очите на всички служители са насочени към плосък екран, окачен на една от стените в близост до тавана. Стийн Хартунг се изкачи по стълбите със своите скици в момента, в който историята за пристигането на съпругата му в Кристиансборг приключи по новинарския канал. Забелязвайки Стийн, повечето служители бързо се правят, че са потопени в работа, докато той се насочва към кабинета си. И само партньорът му Бьорк среща колегата си със смутена усмивка:

— Здравей! Имаш ли минута.

Те влизат в кабинета, а Бьорк затваря вратата.

— Тя се справи блестящо с медиите според мен.

— Благодаря. Говори ли с клиентите?

— Да, те са доволни.

— Защо тогава все още не сме подписали споразумението?

— Защото те се презастраховат. Нуждаели се от още няколко скици… Но казах, че ще ти отнеме повече време.

— Колко?

— Как са нещата вкъщи?

— Мога да ги направя бързо. Не е проблем.

Стийн направи място за таблета на работния плот, но раздразнението му нараства, тъй като партньорът все още не откъсва поглед от него.

— Стийн, твърде много се натоварваш. В края на краищата те ще разберат, ако отделиш малко повече време за себе си. Натовари другите. По дяволите, ние ги наехме за това.

— Кажи на клиента, че ще представя актуализирана версия след няколко дни. Трябва да сключим този договор.

— Това не е най-важното, Стийн. Караш ме да се чувствам зле. Все още мисля…

— Стийн Хартунг слуша. — Вдига мобилния си телефон при първото позвъняване. Обаждащият се представя като секретар на адвоката си. Стийн обръща гръб на партньора си, намеквайки, че е по-добре да напусне офиса. — Да, да, мога да говоря. За какво става дума?

В отражението на огромния панорамен прозорец Стийн вижда как Бьорк излиза и се отдалечава от кабинета му.

— Звъня по повод на нашето разяснение, което сте получили, но не е необходимо да отговаряте веднага.

Можете да изчакате и има много причини за това, но тъй като скоро се навършва година от случилото се, трябва да ви напомним, че имате право да започнете производство за обявяването й за мъртва.

Да, това изобщо не е, което очакваше да чуе. Стийн усети, че гаденето се надига в гърлото му и замръзна за миг, неспособен да помръдне и загледа лицето си в мокрия от дъжда прозорец.

— Както знаете, има стъпки, които можем да предприемем в случаите, когато изчезналият човек не е намерен, и няма съмнение относно резултата. Разбира се, зависи от вас дали искате да поставите точка сега. Просто ви уведомяваме, за да можете да го обсъдите с…

— Съгласни сме.

Гласът в приемника спира за момент.

— Както казах, не е нужно да…