* * *
Наближавайки изхода към улицата, Тулин изслуша за трети път телефонния секретар на Генц, и въпреки това му изпрати кратко съобщение, предлагайки да й се обади възможно най-скоро. На улицата все още валеше, Ная си облече палтото и реши, че чакането на обаждането ще е по-удобно в управлението.
Междувременно имаше потвърждение на думите на Ханс Хенрик Ходж, който наистина беше напуснал търговския панаир снощи около девет и половина, след като бяха изпили чаша вино със заместник шефа и други двама колеги от Ютланд по време на разговор за нова защитна стена. След това обаче, алибито на Ходж беше под съмнение. Да, наистина, той се е регистрирал в мотела, но никой не може да потвърди, че черният му пикап Mazda-6 е стоял на паркинга цяла нощ. Той е можел — поне теоретично — да отиде до къщата в Хусум и да се върне обратно. Но това безпочвено подозрение не беше достатъчно, за да го подложи на по-подробен разпит, а колата му — на по-щателна проверка. И затова на Тулин й бяха толкова необходими в момента резултатите от изследванията, които трябваше да й представи Генц.
— Съжалявам, ще закъснях. — Хес изведнъж се появи пред нея, влизайки през въртящите се врати и оставяйки малки локви на пода. Той разтърси мокрото си яке през и продължи: — Трябваше да чакам администратора на сградата. Всичко наред ли е?
— Да, всичко е страхотно.
Без да се обръща, Ная излиза на улицата. Дъждът все още се изсипва и за да не се намокри напълно, тя бързо се придвижва към колата, чувайки гласа на Хес зад себе си:
— Не знам какво сте успели да изровите, но бих могъл да говоря с колегите на жертвата или…
— Всичко вече е направено, така че забравете за това.
Тулин отваря колата с ключодържател, но Хес й блокира пътя. Вървейки под дъжда, той я поглежда право в очите:
— Според мен не разбрахте какво казах. Съжалявам за закъснението, но…
— Разбрах всичко. Прецакали сте се в Хага и някой ви посъветва да запазите контрол, докато не ви бъде дадена зелена светлина и можете да се върнете. Но нищо не ви задържа тук, така че можете да сте спокоен и да не правите нищо.
Хес не се помръдна. Той просто стои и я гледа с поглед, с който не може да свикне.
— Задачата ви днес не е била най-трудната, нали?
— Мога да ви улесня живота. Концентрирайте се в Хага и апартамента си, а аз няма да кажа нищо на Ниландер. Става ли?
— Тулин!
Ная забеляза на входа на института, че съдебния лекар е излязъл навън и стои под чадър.
— Генц казва, че не може да се свърже с вас и моли спешно да отидете при него в криминалният отдел.
— За какво? Той може просто да се обади!
— Той иска да ви покаже нещо. Каза, че трябва да го видите със собствените си очи, в противен случай няма да му повярвате.
Нова сграда със седалище във формата на кошер за криминалната полиция се намира в северозападен Копенхаген. На паркинга сред брезите започва да се стъмва, но в лабораториите, разположени над огромния гараж, работата все още е в разгара си.
— Какво ще кажете за SMS съобщенията, обажданията, електронната кореспонденция — проверили ли сте всичко?
— Компютърните специалисти все още не са намерили нещо значимо, но това не е толкова важно, колкото това, което ще ви покажа.
Ная последва Генц, който ги посрещна на входа и потвърди, че са негови гости. Хес настоя Тулин да го вземе със себе си, но явно само за да покаже, че се отнася сериозно към служебните си задължения. По пътя до тук, в колата, Хес погледна доклада, който Тулин бе взела, изготвен от експерта по криминалистика, изследвал тялото на убитата жена, без да проявява особен интерес към текста, а тя не сметна за необходимо да обсъжда хода на разследването с него. Междувременно нетърпението й нарастваше, а загадъчният отговор на Генц дразнеше любопитството й още повече, въпреки че, разбира се, тя нямаше да научи нищо ново, докато не отиде в неговата лаборатория.
Остъклени шкафове са разположени по протежение на коридора, където на маси, подобно на бели пчели, работят експертите. Цяло море от климатици и термостати по стените поддържат температурата и влажността, необходими за изследване в тези стъклени клетки. Именно тук, в отдела по криминалистика, се проверяват и оценяват материали от всички местопрестъпления, така че следователите да имат възможността да вземат предвид множество данни. Често посоката на разследването се определя с помощта на следи от физически произход. По време на краткия си престой в отдела Убийства, Тулин научи, че криминалистите старателно изучават различни неща като дрехи, спално бельо, килими, тапети, храна, превозни средства, растения и почвени проби. Списъкът обаче продължава почти безкрайно. И ако съдебните медици изследват трупа и обобщят всички негови характеристики, то задачата на криминалистите е да проучат всички следи, останали на мястото на престъплението, включително заподозрените. Съдебно-медицинската експертиза и изследванията от криминалистиката са двата крайъгълни камъка, върху които се изгражда доказателствената база, която се използват от прокурорите за определяне на присъда.
Читать дальше