П. Удхаус - Човек на живота

Двайсет лири, например, в речниковия запас на сър Томас Блънт, бяха напълно разумен разход за човек, сгоден за Моли Макикърн и пълно прахосничество за човек, с когото тя разваля годежа. Ето тези тънки отсенки в значението на думите правят английския език пълен с толкова клопки за чужденците.

Негова светлост беше така вглъбен в размислите си, че забеляза присъствието на сър Томас едва когато той проговори до сами ухото му.

— Е, Спени, момчето ми — ревна ентусиазирано новоизлюпеният рицар на Нейно Величество. — Май е време да се преобличаме за вечеря, а? А?

Той беше в чудесно разположение на духа. Мисълта за изтънчената и високопоставена компания, която трябваше да забавлява тази вечер, като с вълшебна пръчица го беше изтръгнала от перманентната му намусеност и го беше превърнала в пенлив извор на приветливост и благоразположение. Човек можеше и с просто ухо да чуе как из вените му гъргори млякото на човешката доброта. Каква ирония на Съдбата! Тази вечер — до там се простираше щедростта му — един предан племенник би могъл да отиде при него, да разтвори джобовете си и да гребе с пълни шепи от сандъка с жълтиците — ако обстоятелствата бяха по-различни.

Младият граф измуча нечленоразделно в отговор, пъхвайки припряно съдбовното писмо в джоба си. Щеше да съобщи новината малко по-късно.

— Добре ли се справяш с ролята, момчето ми? — продължи да имитира гугутка сър Томас. — Да не вземеш да провалиш пиесата, като си забравиш думите. Това в никакъв случай не трябва да го правиш.

Погледът му беше привлечен от плика, който Спени беше изпуснал. В резултат последва временно изключване от режим „Приветливост и благоразположение“. Неговата придирчива душа ненавиждаше неразбориите.

— Боже мили! — викна той и се наведе. — Защо хората непрекъснато разхвърлят разни хартии из къщата. Не мога да понасям боклуците.

Ако някой страничен наблюдател чуеше мърморенето му без да може да види какво всъщност става на местопроизшествието, би си помислил, че цяла орда участници в играта „заек и хрътки“ 15 15 Вид крос, при който двама бегачи тичат и пускат по следите си хартийки, бел.пр. са посипали стълбището с купища хартийки. Подобни произшествия караха сър Томас да съжалява за старите дни. Разпоредба 67 на „Магазини Блънт“ предвиждаше глоба от половин крона 16 16 Ист. анг., монета от пет шилинга, бел.пр. за онзи служител, който е уличен в хвърляне на хартия в непредназначените за това места.

— Аз… — запелтечи Негова светлост.

— Този плик — сър Томас се изправи, сграбчил уликата в ръка — е адресиран до теб!

— Тъкмо щях да го вдигна. Вътре… ъ-ъ… имаше бележка.

Сър Томас отново погледна плика. Приветливостта и благоразположението се възкачиха отново на престола си.

— Аха, женски почерк — с мек глас констатира той. После погледна закачливо увехналия като забравено в саксия цвете пер. — Разбирам, разбирам. Колко очарователно. Момичетата трябва да изживеят своя малък романс. Предполагам, че вие двамата цял ден си разменяте любовни бележчици. Прекрасно, много мило, трогателно! Не се срамувай от това, момчето ми. Харесва ми. Мисля, че е очарователно.

Ако това не би могло да се нарече зачекване на въпроса, то тогава хората само щяха да се пулят и цъклят един срещу друг. И тук му беше мястото Негова светлост да се изправи в цял ръст и да заяви: „Чичо, не мога да те лъжа. Не мога да си позволя дори за минута да те гледам заслепен от заблуда, която една моя дума може да разсее. Съдържанието на тази бележка не е такова, каквото ти предполагаш. В нея се казва следното…“

Но думите, които като птици лекокрили литнаха от устата му, бяха със съвсем друга насоченост:

— Чичо, ще ми дадеш ли двайсет лири?

Дори самият дванайсти граф беше стъписан, след като ги изрече. Те просто се изплъзнаха от устата му. Не можа да ги спре.

За момент сър Томас беше неприятно изненадан от смяната на темата, но временното колебание не се отрази пагубно на рядко наблюдаваното от околните тазвечершно настроение. Сър Томас приличаше на човек, който е протегнал ръка да погали котка, а тя внезапно го е одраскала.

— Двайсет лири, а? — повтори той замислено.

Но после млякото на човешката доброта заля като висока приливна вълна раздразнението. Това беше нощ с богати дарове за заслужилите.

— Ама разбира се, момчето ми, разбира се. Веднага ли ги искаш?

Негова светлост потвърди на секундата своята вопиюща нужда от дотацията с такава пламенност и жар, с каквато едва ли е изричал дори любовни слова.