П. Удхаус - Човек на живота

— Значи ще я връщаш, шефе?

— Да — попари живналата надежда на Шилото Джими. — Ще гледам да свърша тая работа преди представлението. Предполагам, че все ще имам някаква възможност. Цялата история има една положителна страна — разчисти за известно време шпионската централа в къщата.

Хилдебрант Спенсър Пойнс де Бърг Джон Ханасайд Куум-Кромби, дванайсти граф на Дрийвър, се чувстваше точно като прегладнял четириног, на който са размахали пред носа апетитен кокал и след това са го сритали под опашката. Той прочете писмото отново, но повторния прочит не го направи по-щастлив. С кратки и лаконични фрази Моли разваляше годежа. Тя мислеше, „че така е най-добре“, защото „нито един от двамата нямаше да бъде щастлив от този брак.“ Което си беше абсолютно вярно, съгласи се Негова светлост скръбно. В други, по-безгрижни времена, той би приел новината със серия одобрителни врясъци. Но защо това момиче беше избрало да огласи декларацията си точно в момента, в който той възнамеряваше, позовавайки се на годежа, да раздели чичо си с двайсет лири? Ей този въпрос не му даваше мира. Разбира се не можа да му хрумне най-простото обяснение на ситуацията — че Моли едва ли знае за пачите яйца, на които той сам се посади. Лорд Дрийвър смяташе, че тя би трябвало да предусеща състоянието му инстинктивно. Природата, както беше посочено и по-рано, беше оборудвала Хилдебрант Спенсър Пойнс де Бърг със слабонагрявщи мозъчни реотани. Онова, което при него минаваше за ум, всъщност се съотнасяше към сивите вещества както добрата имитация на кафе към истинската Мока. В моменти на емоционални и умствени натоварвания неговият тъй наречен разум, аналогично на този на Шилото, беше склонен към самобитни изпълнения.

Затова лорд Дрийвър прочете писмото за трети път и усилените мисловни процеси под челото му започнаха да изхвърлят смазочна течност по повърхността във вид на капки морна пот. Положението беше доста запелтечено.

Картината на предполагаемото ликуване на Кати, безпаричната русалка от „Савой“, когато той се представи следващия път пред очите й като свободен мъж, беше изтикана на заден план от мрачните видения, които рисуваше съзнанието му. Утешителката му беше прекалено далеч. Между нея и него се беше възправила зловещата фигура на сър Томас и изпълваше целия хоризонт.

Само един ден му беше нужен. Само един ден! Ето как безотговорната импулсивност на съвременните момичета щеше да провали живота му. Как ще изплати на Харгейт тези пари? А той трябваше да получи своето — това не подлежеше на обсъждане. Негова светлост инстинктивно усещаше, че настоящият му кредитор е натура зловеща и отмъстителна. Беше позволил да му измъкне цяло състояние заради едната гордост и сега последният си искаше заработеното. Ако двайсетте лири не сменяха притежателя си, последиците щяха да са катастрофални. Двамата с Харгейт бяха членове на един и същи клуб, а член, който пропусне да си оправи сметката с друг член, тутакси бива низвергнат и заклеймен от компанията.

По въпроса за финансите Негова светлост беше като западнала страна със славно минало. Имаше времена, най-вече през първите две години в колежа, когато плуваше из златните води на една доста обилна издръжка. Това беше забележително време, когато сър Томас Блънт, бидейки така да се каже новак и усещайки, че изкатерил се до заветните обществени върхове трябва да се покаже достоен за тях, беше отворил широко кесията си и ръсеше щедро роднините със златен дъжд. Но две години след женитбата си с лейди Джулия сър Томас преразгледа това достойно за възхвала и възхищение свое поведение и се върна към природната си пестеливост. Точно по това време той успя да стъпи здраво на краката си и започна да се оглежда за възможности за икономии. Издръжката на Негова светлост беше сред най-очебиещите случаи, плачещи за орязване, окълцване, остригване — както щете наречете печалния факт. И той не чака дълго за повод, с който да оправдае анулирането й. Има една игра, наречена покер, при която човек, неспособен да контролира изражението на лицето си, може да види сметката дори на ориенталски разточителна издръжка. А лицето на Негова светлост по време на игра на покер беше като повърхност на тихо езеро, браздена и от най-нежния зефир. Мрачното отчаяние, лъхащо от всяка гънка на фасадата му, когато държеше в ръцете си лоши карти, правеше блъфирането недостижима екстра. Неподправената радост, която забълбукваше от очите му, когато картите му бяха добри, служеше като ефикасен сигнал за опасност за признателните му партньори. След две седмици, посветени на тази занимателна дейност, лорд Дрийвър беше принуден да се обърне към чичо си с писмен призив за попълване на изпразнилите се парични фондове, напълно уверен, че молбата му ще бъде удовлетворена. В отговор получи жизнерадостен ритник по меките части. Позовавайки се на пагубното влияние на хазарта, сър Томас промени условията на паричния пазар за своя племенник със суровост, която отряза ефективно всякаква вероятност Негова светлост да бъде отново изкушен от покера. Издръжката беше зачеркната от месечния счетоводен баланс и на нейно място беше открит пункт „при поискване“. Негова светлост можеше да получи колкото пари си поискаше, но трябваше да моли за тях и да докаже защо са му необходими. Ако разходът беше разумен, сумата щеше да бъде изплатена, а ако предвиждаше само прахосване на пари — следваше отказ. Несъвършенството на новата разплащателна схема според Негова светлост идваше от диаметрално противоположните тълкувания, които двамата влагаха в значението на думите „разумни нужди“ и „прахосване на пари“.