— Именно, сър.
Изпаднах в умислено мълчание. Освен че ме изуми, разкритието породи у мен остра болка. Искам да кажа, мисълта, че бях оставил този човек да ме напусне, че сега той е на служба при Чъфи, и че едва ли някога Чъфи ще има достатъчно ум да го пусне в обръщение… Е, по дяволите, не може да се каже, че това не е достатъчно да нарани душата.
Насила сложих маската на лицето си — съвсем в духа на старата аристокрация.
— Цигара, Джийвс?
Той извади кутията и аз запафках безмълвно.
— Мога ли да попитам, сър, какво възнамерявате да правите сега?
Този въпрос ме изтръгна от размишленията.
— Ъ-ъ?
— Сега, след като къщата ви изгоря, сър. Имате ли планове да наемете друга в околността?
Поклатих глава.
— Не, Джийвс. Връщам се в столицата.
— В предишния ви апартамент, сър?
— Да.
— Но…
Очаквах въпроса.
— Знам какво ще кажеш, Джийвс. Мислиш си за мистър Мангълхофър, за уважаемите мисис Тинкъл-Мулк и подполковник Дж. Дж. Бустард. Но обстоятелствата се промениха, откакто бях принуден да взема твърдото решение, свързано с отношението им към моето банджо. Отсега нататък няма да има проблеми. Моето банджо загина в пламъците миналата нощ, Джийвс. Няма да си купя друго.
— Няма ли, сър?
— Не, Джийвс. Желанието ми се стопи. Няма да мога да докосна струните му без да си спомня за Бринкли. А това, което наистина не искам да правя още дълго време, е да мисля за тоя див петел.
— Значи не мислите да го задържите на служба, сър?
— Да го задържа на служба? След всичко, което се случи? След оная гонитба с месарския нож? Не, не мисля, Джийвс. Сталин — да. Ал Капоне — може. Но не и Бринкли.
Той се покашля.
— Тогава, тъй като при вас има свободно място, сър, чудя се дали ще го приемете като твърде своеволно, ако предложа услугите си?
Катурнах кафеника.
— Ти каза… Какво каза, Джийвс?
— Осмелих се да изразя надежда, сър, че можете да погледнете с благосклонно око на кандидатурата ми за вакантното място. Ще положа всички усилия да останете доволен, както надявам се е било и преди.
— Но…
— Във всеки случай, не бих желал да продължа службата си при Негова светлост, сър, сега, след като ще се жени. Възхищението ми към качествата на мис Стоукър не е намаляло, но моята политика винаги е била да не служа у семейни господа.
— Защо не?
— Просто едно професионално чувство, сър.
— Разбирам какво имаш предвид. Психологията на индивида?
— Именно, сър.
— И наистина искаш да се върнеш при мен?
— Ще го приема като голяма привилегия, сър, ако ми позволите да го сторя, освен ако нямате други планове.
Не е лесно да намериш думи в подобни върхови моменти, ако разбирате какво искам да кажа. Имам предвид, да вземем един такъв момент — върхов, както бих го нарекъл — когато всички облаци са се разчистили и слънцето грее ли грее с пълна пара — и човек чувства… е, искам да кажа, по дяволите!
— Благодаря ти, Джийвс — рекох.
— Няма защо, сър.
© 1934 П. Г. Удхаус
© 1996 Веселина Тихолова, превод от английски
P. G. Wodehouse
Thank you, Jeeves, 1934
Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009
Издание:
ИК „Кронос“, 1996
Художник: Борис Драголов
Редактор: Красимира Маврова
ISBN 954-8516-21-7
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10507]
Последна редакция: 2009-04-05 09:47:39
От поезията на Колъридж — албатросът е символ на вина и бреме, източник на бедствия и нещастия, бел.пр.
Джордж Чапмън (1559–1634) — английски поет, драматург и преводач на Омир, бел.пр.
Херман Кортес (1485–1547) — испански войник и изследовател, завоевател на Мексико, бел.пр.
По превода на Моис Бело на Джон Кийтс, 1985 г.
Шекспир — „Венецианският търговец“ — 5 действие, 1 сцена, по превода на Валери Петров, бел.пр.
Филипи — древен град в Македония, където през 42 г. пр.н.е. Марк Антоний и Октавий побеждават Брут и Касий, бел.пр.
Amende honorable, фр. — искане на прошка, бел.пр.
Sine qua non, лат. — без което не може, безусловно, бел.пр.
Tempora mutantur, nos et mutantur in illis, лат. — Времената се менят и ние се меним с тях.
Даниил, библ. — еврейски пророк, чиято вяра го спасила в клетката на лъвовете, бел.пр.