П. Удхаус - Бъди българин, Джийвс

— Благодаря, сър. Като измъкнем сър Родерик, преди да е бил представен на Негова светлост, сър — продължи Джийвс, — мисля, че ще отстраним всички усложнения. Неговата самоличност все още не се знае нито от полицай Добсън, нито от сержант Ваулс. Полицаят не го е виждал преди срещата им снощи и предполага, че е някой от трупата музиканти, които са имали представление на яхтата. Сержант Ваулс е останал със същото впечатление. Следователно, трябва да освободим сър Родерик преди нещата да са се задълбочили, и всичко ще е наред.

Разбирах го.

— Разбирам те, Джийвс — рекох.

— Ако ми позволите, сър, сега ще нахвърлям действията, които препоръчвам да предприемете за постигането на тази цел.

— Да — обади се старият Стоукър. — Какви са действията? Казвай ги.

Вдигнах ръка. Една мисъл просветна в главата ми.

— Чакай, Джийвс. Един момент, фиксирах Стоукър с властно око.

— Преди да продължим, има две неща, които трябва да се уредят. Даваш ли честната си дума да купиш Чъфнъл Реджис от тук присъстващия Чъфи на цена, съгласувана от двете договарящи се страни?

— Да, да, да. Хайде сега да продължаваме.

— И даваш съгласието си за брак между дъщеря ти и стария Чъфи, като забравиш ония тъпотии за годеж с мене?

— Разбира се, разбира се!

— Джийвс — рекох, — можеш да продължиш.

Отстъпих назад и му дадох думата. В този момент забелязах, че в очите му гореше искрата на висшия разсъдък. На главата му отзад, както обикновено, се очерта една изпъкналост. Много му се възхищавам на тази изпъкналост. Аз си нямам такава.

— След като обмислих добре нещата, сър, дойдох до заключението, че основното затруднение, което ни спъва в постигането на целта, представлява присъствието на полицай Добсън пред бараката.

— Много вярно, Джийвс.

— Той представлява решаващата пречка, ако мога да се изразя така.

— Разбира се, можеш, Джийвс. Друг подходящ израз би бил „основната преграда“.

— Именно, сър. Нашият пръв ход, следователно, трябва да бъде елиминирането на полицай Добсън.

— Това казах и аз — обади се сприхаво старият Стоукър. — А вие не искахте да ме чуете.

— Ти искаше да го халосаме с лопата — срязах го аз. — Погрешно. Тук ни трябва… Как беше думата, Джийвс?

— Финес, сър.

— Именно. Продължавай, Джийвс.

— Това, според мен, може лесно да се постигне, като му съобщим, че прислужницата Мери иска да го види в малиновите храсти.

Направо бях зашеметен от неговата проницателност, но не и чак толкова, че да не мога да се обърна към останалите и да вметна една обяснителна бележка.

— Тази Мери, прислужницата, е сгодена за оня наглец Добсън, и макар че съм я виждал само отдалече, мога да свидетелствам, че тя е точно от ония момичета, за които всеки пламенен полицай ще припне към малиновите храсти. Сексапилът направо й тече от ушите, а, Джийвс?

— Безкрайно привлекателна млада жена, сър. И мисля, че можем да направим нещата още по-сигурни, като добавим към съобщението нещо от рода на това, че тя му носи чаша кафе и сандвич с шунка. Полицаят, както подразбрах, не е закусвал.

Трепнах.

— Прехвърли по-бързо тоя въпрос, Джийвс. Не съм направен от стомана.

— Моля за извинение, сър. Бях забравил.

— Няма значение, Джийвс. Мери ще трябва да се подкупи, разбира се.

— Не, сър. Обсъждахме намеренията й и научих, че тя няма търпение да занесе нещо освежаващо на полицая. Бих предложил да й изпратим съобщение — привидно от последния — в смисъл, че той я чака на упоменатото място.

Трябваше да се намеся.

— Има едно затруднение, Джийвс. Всъщност, пречка. Ако иска да яде, защо не дойде направо в къщата?

— Ще се опасява да не бъде забелязан от сержант Ваулс, сър. Той следва стриктните заповеди на началника си да не се отклонява от поста си.

— Тогава дали ще го напусне? — нададе отчаян вопъл Чъфи.

— Скъпи ми друже — рекох, — той още не е закусвал. А това момиче ще го чака с ръце, пълни с кафе и сандвичи с шунка. Не прекъсвай разговора с тъпи въпроси. Да, Джийвс?

— В негово отсъствие, сър, ще бъде проста работа да освободим сър Родерик и да го заведем на някое тайно място. Стаята на Негова светлост е подходяща.

— И Добсън няма да се осмели да признае, че е напуснал поста си. Това ли искаш да кажеш?

— Именно, сър, устата му ще бъде запечатана.

Старият Стоукър отново се намеси.

— Няма смисъл. Няма да стане. Не казвам, че не можем да измъкнем Глосъп, но ченгетата ще разберат, че става нещо странно. Щом техният човек се е отклонил, ще се сетят, че някой го е подмамил. Ще съберат две и две и ще стигнат право при нас. Снощи, например, на яхтата…