П. Удхаус - Бъди българин, Джийвс

— Джийвс! — провикна се Чъфи.

— Милорд?

— Джийвс! — писна Полин.

— Мис?

— Джийвс! — дерях си гърлото аз.

— Сър?

— Хей, ти! — протръби старият Стоукър.

Не можех да кажа дали на Джийвс му се нравеше да бъде наричан „Хей, ти!“. Ясно очертаното му лице не издаде негодувание.

— Сър? — обърна се той към Стоукър.

— Как така си тръгваш по тоя начин?

— Останах с впечатлението, че Негова светлост, зает с по-важни дела, няма време да изслуша съобщението, което исках да му направя, сър. Имах намерение да се върна по — късно, сър.

— Е, добре, сега остани на място за секунда, да му се не види.

— Разбира се, сър. Ако имах представа, че желаете да разговаряте с мен, сър, нямаше да се оттегля от стаята. Просто имах опасението да не би да се натрапвам в момент, когато присъствието ми е нежелателно…

— Добре, добре! — не за пръв път забелязвах, че има нещо в говорните методи на Джийвс, което играеше по нервите на стария Стоукър. — Остави всичко това — нареди той.

— Твоето присъствие е от първостепенна важност, Джийвс — намесих се аз.

— Благодаря, сър.

Чъфи взе думата, тъй като Стоукър временно бе зает с издаването на звуци, наподобяващи тези на ранен бизон.

— Джийвс.

— Милорд?

— Да не би да казваш, че сър Родерик Глосъп е бил арестуван?

— Да, милорд. Точно по този въпрос исках да говоря с Ваша светлост. Дойдох да ви уведомя, че сър Родерик е бил заловен от полицай Добсън снощи и затворен в градинарската барака на територията на Замъка, а полицаят е останал да пази пред вратата й. По-голямата барака, милорд, не малката. Онази, която е отдясно, като се влиза в зеленчуковата градина. Има покрив от червени керемиди, за разлика от малката барака, която е изградена от…

Може да се каже, че никога не съм бил особено привързан към Дж. Уошбърн Стоукър, но ми се стори любезно в този момент да се опитам да го спася от апоплектичен удар.

— Джийвс — казах.

— Сър?

— Няма значение коя градинарска барака.

— Да, сър.

— Не ни засяга.

— Разбирам, сър.

— Тогава продължавай, Джийвс.

Той хвърли поглед на почтително съчувствие към стария Стоукър, който като че ли имаше проблеми с бронхиалната си тръба.

— Изглежда, милорд, полицай Добсън е арестувал сър Родерик в доста напреднал час снощи. И е изпаднал в недоумение по какъв начин да стане неговото прехвърляне. Трябва да знаете, милорд, че в огъня, който разруши къщата на мистър Устър, изгоря също и тази на сержант Ваулс, която е съседна на първата. И тъй като тази къща, на сержант Ваулс, е едновременно и местното полицейско управление, полицай Добсън разбираемо недоумявал къде да сложи затворника си — още повече, че сержант Ваулс не бил там да го посъветва, тъй като в борбата с пламъците за беда претърпял наранявания по главата и бил преместен в къщата на леля си. Имам предвид леля му Мод, която живее в Чъфнъл Реджис, не…

Отново сторих онова, което ми се струваше почтено.

— Няма значение коя леля, Джийвс.

— Да, сър.

— Едва ли би имало някаква връзка.

— Вярно, сър.

— Тогава продължавай, Джийвс.

— Много добре, сър. Така че накрая, действайки по своя инициатива, полицаят стигнал до заключението, че достатъчно сигурно място би била градинарската барака, голямата с…

— Разбираме, Джийвс. Оная с покрив от червени керемиди.

— Именно, сър. Затова той оставил сър Родерик в голямата градинарска барака и останал на пост пред нея до края на нощта. Преди малко градинарите дошли на работа и полицаят, привиквайки един от тях, някакъв младеж на име…

— Прескочи това, Джийвс.

— Много добре, сър. Привиквайки този младеж, го изпратил до временното жилище на сержант Ваулс с надеждата, че последният ще бъде вече достатъчно възстановен, за да може да обърне внимание на проблема. Изглежда така и станало. Един хубав сън, в съчетание с природно здрава физика, дали възможност на сержант Ваулс да се изправи в обичайния си час и да поеме обилна закуска.

— Закуска! — не се сдържах да промърморя, въпреки желязното си самообладание. Тази дума бе докоснала оголен нерв у Бъртрам.

— Като получил известието, сержант Ваулс побързал към Замъка, за да разговаря с Негова светлост.

— Защо с Негова светлост?

— Негова светлост е мирови съдия, сър.

— Разбира се, да.

— И като такъв, има право да осъди задържания на затвор. Сега той чака в библиотеката, сър, докато Негова светлост намери време да го види.

Ако думата „закуска“ беше, така да се каже, ключовата дума, която можеше да разтрепери Бъртрам, изглежда „затвор“ бе тази, която направо взимаше здравето на стария Стоукър. Той нададе страховит рев.