П. Удхаус - Бъди българин, Джийвс

— Стоукър — рекох с възможно най-строгия си глас, — ти се самозабравяш. Трябва да те помоля да запазиш благоприличието на дебата. И не съм черньо — това е вакса.

— Но аз не го обичах — проплака Полин.

— Каза, че го обичаш.

— Е, но не го обичах.

Старият Стоукър изпръхтя както той си знае.

— Работата е, че ти не знаеш какво искаш и затова аз ще реша вместо теб.

— Няма да се омъжа за Бърти, каквото и да казваш.

— Но няма да се омъжиш и за английски лорд, тръгнал на лов за зестра — намеси Стоукър и Чъфи.

Скъпият ми приятел! Много му дойде!

— Какво искаш да кажеш с това „на лов за зестра“? — за — пелтечи шестият лорд Чъфнъл.

— Искам да кажа точно това, което казах. Нямаш пукнат грош, господинчо, а се опитваш да се ожениш за момиче с положението на Полин. По дяволите, ти си точно като оня от пиесата, която гледах веднъж… как му беше името… лорд Уотуотлей.

Животински рев се откърти от побелелите устни на Чъфи.

— Уотуотлей!

— Направо си му одрал кожата — продължаваше Стоукър. — Същото лице, същото изражение, същият говор. През цялото време се чудех на кого ми напомняш, и сега се сетих. На лорд Уотуотлей.

Полин се намеси отново.

— Ти говориш пълни глупости, татко. Цялата беда стана, защото Мармадюк беше толкова добросъвестен и почтен, че не се реши да ми поиска ръката, докато не е сигурен, че има достатъчно пари. Не разбирах какво му става. После ти обеща да купиш Чъфнъл Хол и пет минути по-късно той дотича при мен и ми направи предложение. Ако не си имал намерение да купуваш Замъка, не е трябвало да го казваш. А и не виждам защо да не го купиш.

— Имах намерение да го купя, защото Глосъп ме помоли — рече старият Стоукър. — А както съм подивял сега, не бих купил и будка за фъстъци, за да му угодя.

Почувствах подтик да вмъкна две-три думи.

— Не е лош старият Глосъп. Аз го харесвам.

— Можеш да си го прибереш тогава — предложи бившият ми кандидат-тъст.

Аз, разбира се, не обърнах внимание на язвителната му забележка и продължих:

— Това, което го издигна в очите ми, беше начинът, по който се справи с малкия Сийбъри снощи.

Изглежда това е бил правилният подход. Стоукър ме зяпаше с лявото си око. Другото се беше затворило като уморено цвете по заник слънце. Не можех да не си помисля какъв добър стрелец е Бринкли, за да го улучи толкова точно. Никак не е просто да уцелиш някого право в окото с картоф, при това от разстояние. Знам, защото съм пробвал. Самите характеристики на картофа — неправилна форма и хълмиста повърхност — правят точния прицел доста сложна работа.

— Какво каза? Глосъп е натупал онова хлапе? — не вярваше на ушите си Стоукър, а аз безстрашно продължих да наливам масло в огъня.

— Доста сърцато, както разбрах — рекох.

— Е, по дяволите!

Не знам дали сте гледали от ония филми, в които щом някой изпечен бандюга чуе старата песен, която майка му е пяла, докато е седял в скута й, лицето му започва да се променя и докато се усетиш, той вече се е разтопил от умиление и тръгва да прави добрини на мало и голямо. Тоя преход винаги ми се е струвал малко рязък, но да го знаете от мен — подобни просветления наистина стават. Защото сега, пред самите ни очи, подобна метаморфоза се извършваше и със стария Стоукър.

В един момент той беше човекът-стомана. В следващия — ето ти го човек от плът и кръв. Пулеше се в мен и не можеше да продума. После облиза устни.

— Наистина ли ми казваш, че старият Глосъп го е направил?

— Не съм присъствал лично, но ми го каза Джийвс, който го научил от Мери, прислужницата, която пък е била свидетел през цялото време. Глосъп ошляпал малкия Сийбъри както си му е редът — ако не греша, с четката за коса.

— Е, по дяволите! — захили се отвъдокеанският.

Очите на Полин мятаха искри. Можеше да се види, че надеждата се завръща. Не съм сигурен дали не запляска с ръце като малко момиченце.

— Виждаш ли, татко. Не си го преценил правилно. Той наистина е чудесен човек. Ще трябва да отидеш и да му кажеш, че съжаляваш за високомерието си и че в крайна сметка ще купиш къщата.

Е, можех да кажа на бедното глупаче, че я кара погрешно и че не се действа така с рогата напред. Момичетата нямат никаква представа как да се справят с положение, което изисква такт и финес. Джийвс ще ви каже, че в подобни ситуации цялата работа опира до това да изучиш психологията на индивида, а дори и бухал би разбрал каква е тази на стария Стоукър. Той беше от ония, които изпадат в гняв, когато решат, че някой от близките им се опитва да ги тласне към нещо. На такъв човек, както се казва в Библията, ако му кажеш „Тръгвай“, идва, а ако му кажеш „Ела“, отива. С две думи — Стоукър бе от ония типове, дето винаги бутат вратата, на която пише „Дръпни“.