П. Удхаус - Бъди българин, Джийвс

— Ще получиш най-прекрасната закуска, която Чъфнъл Хол може да осигури.

Втренчих се в него изпитателно.

— Херинга?

— Цял кош херинга.

— Препечени филийки?

— Планини от препечени филийки.

— И кафе?

— Цял океан кафе.

Наклоних глава.

— Добре, погрижи се да стане. Хайде, Джийвс, готов съм да те последвам.

— Много добре, сър. Ако ми позволите една забележка…

— Да, Джийвс?

— Това, което правите, е далеч, далеч по-добро от всичко, което сте правили досега, сър.

— Благодаря, Джийвс.

Неведнъж съм споменавал — няма човек, който да казва толкова ясно истината, колкото него.

Слънчевите лъчи струяха в малката стая на Чъфнъл Хол. Те играеха по лицето ми както си седях на удобната маса, и по лицето на Джийвс, който кръжеше наоколо, и по останките на четирите херинги, и по кафеника, и по празната скара за препечени филийки. Налях си последните капки кафе и сръбнах замислено. Последните събития бяха оставили отпечатъка си върху ми и сега тук седеше един по-сериозен и по-зрял Бъртрам Устър, който, поглеждайки празната скара за филийки и не намирайки нищо в нея, премести погледа си към близкостоящия прислужник.

— Кой е готвач в Замъка, Джийвс?

— Една жена на име Пъркинс, сър.

— Добре докарва закуската. Предай й моите комплименти.

— Много добре, сър.

Приближих чашата до устните си.

— Всичко това е нещо като нежна милувка на слънцето след силна буря, Джийвс.

— Съвсем точно, сър.

— И то каква буря, а?

— Много опасна на моменти, сър.

— Опасна е точната дума, Джийвс. Тъкмо размишлявах за изпитанието, на което бях подложен. Лаская се да мисля, че съм силен мъж, Джийвс. Суровите страни на живота не ме пречупват. Но трябва да си призная, че не беше приятно преживяване да се изправя пред Чъфи. Бях нервен и объркан. На приятелчето не му липсва старата величава осанка на закона. Не знаех, че носи очила с рогови рамки.

— Доколкото знам, слага ги неизменно в ролята на мирови съдия, сър. Предполагам, Негова светлост намира, че му придават по-голяма тежест при изпълнение на съдийските обязаности.

— Добре, но някой трябваше да ме предупреди. Беше гаден удар. Цялата му физиономия се променя. С тия очила прилича точно на леля ми Агата. Трябваше да си напомня, че преди време, оная вечер след състезанието с лодки, той и аз сме седели заедно на подсъдимата скамейка на „Боу стрийт“ за нарушаване на обществения ред. Едва тогава успях да запазя хладнокръвие. Както и да е, неприятното преживяване беше кратко. Трябва да призная, че той уреди нещата точно. Добре му затвори устата на Добсън, а?

— Да, сър.

— Доста строга забележка, както ми се стори.

— Много добре изразена, сър.

— И ето ти го Бъртрам, освободен без никакво петно върху репутацията.

— Да, сър.

— Но сержант Ваулс си остана убеден, че съм или заклет пияч, или пълен идиот. А може би и двете. Както и да е, да не обръщаме поглед към тъмните страни, няма смисъл да се безпокоя за това.

— Много вярно, сър.

— Главното е, че за пореден път ти доказа, че няма криза, с която да не можеш да се справиш. Много успешен опит, Джийвс. Направо брилянтен.

— Нямаше да постигна нищо без вашето сътрудничество, сър.

— Замълчи, Джийвс! Аз бях само пионка в играта.

— О, не, сър.

— Да, Джийвс. Знам си мястото. Но има само едно нещо. Не си мисли, че искам да омаловажа заслугите ти, но ти май извади и доста късмет, а?

— Сър?

— Ами тая телеграма, която дойде в точната минута. Щастливо съвпадение.

— Не, сър. Бях предвидил пристигането й.

— Какво!

— В телеграмата, която пратих онзи ден до моя приятел Бенстед в Ню Йорк, настоях да върне обратно по най-бързия начин посланието, което цитирах.

— Да не би да искаш да кажеш…?

— Непосредствено след разрива между мистър Стоукър и сър Родерик Глосъп, който предизвика решението на първия да не купува Чъфнъл Хол и последвалите неприятности за Негова светлост и мис Стоукър, тази телеграма ми се видя като възможен изход. Прецених, че новината за оспореното наследство би довела до помиряване между мистър Стоукър и сър Родерик.

— Значи никой не оспорва наистина завещанието?

— Не, сър.

— Но какво ще стане, когато старият Стоукър разбере?

— Убеден съм, че облекчението му ще надвие възможния гняв срещу хитростта. А и вече е подписал необходимите документи, отнасящи се до покупката на Чъфнъл Хол.

— Значи даже и да му причернее пред очите, няма да може да направи нищо?