Винс Флин - Орион

Веднъж го беше притиснала по този въпрос. Намекна му, че малко прекалява с тази негова предпазливост. Той й отвърна, че единствената причина, поради която още е жив, е именно „тази негова предпазливост“. Дори й каза, че ако някой от всички онези хора от неговото не толкова далечно минало се появи, тя ще е много щастлива, задето е въоръжен. А какво ще стане, ако се оженят и имат деца?, парира Анна. Той се замисли за миг и й отговори, че някои неща ще трябва да се променят. За онова време отговорът я удовлетвори.

Райли отпи от бирата, приведе се и попита шепнешком:

— Нали не мъкнеш патлак?

— Не, само моето оръдие за любов.

Райли се засмя и измърка като коте.

Рап се почувства малко виновен, задето я излъга. Но пък тя не беше уточнила какво иска да знае — дали носи, или превозва пистолет. А пистолетът му в момента не беше у него. Беше внимателно опакован в куфара на половин дузина места, вече складиран в търбуха на огромния лайнер „Джъмбо Джет“.

Когато на опашката останаха пет-шест души, те взеха ръчния си багаж и хванати за ръка, се приближиха до изхода за самолета. Рап подаде билетите и продължиха по коридора-ръкав с бордните си карти в ръце. Спряха на края на ръкава. Рап прегърна Райли и впи поглед в зелените й очи. По блясъка в тях разбра, че бирата си е казала думата. След малко пристигна още един мъж и застана последен на опашката.

Райли го изгледа многозначително и прошепна високо:

— Сигурно е шпионин!

Рап придърпа главата й към гърдите си, а тя звънко се засмя. Остана му само да поклати глава и да се усмихне.

— Стегни се, или няма да те пуснат да се качиш на самолета.

— За какво намекваш? — провлачи тя.

— Няма да те пуснат пияна на самолета. Противоречи на правилата на международното въздухоплаване.

— Ами ако съм пияна от любов? — Тя затвори очи и сви устните си за целувка.

Мич се засмя и я целуна.

Опашката напредваше бързо и не след дълго те вече се бяха настанили на местата си в първа класа. Мич седна откъм пътечката. Докато самолетът се отлепяше от ръкава, те извадиха четивата си. Когато лайнерът рулира към пистата за излитане, Рап погледна през илюминатора. Оставаше поне час до залез-слънце. Температурата беше към десет градуса, нищо не предвещаваше дъжд. Излитането трябваше да мине гладко.

Анна запрелиства едно списание, но изведнъж спря. Затвори го и се вгледа в Мич.

— Не ми каза за какво точно трябва да се погрижиш, докато сме в Милано.

— Само малко работа. Няма да ми отнеме много време. — Рап отвори книгата си с надеждата, че Анна също ще се върне към първоначалното си занимание. За негово съжаление обаче това си остана само надежда.

— Каква работа?

— Служебна.

— Строго секретна работа — изимитира го тя.

— Точно така, бебчо. — Рап й намигна. — Защо не се облегнеш спокойно назад и не се заемеш отново със списанието? Аз ще се погрижа за всичко останало.

Райли го мушна в ребрата.

— Не ми излизай с тия глупости. Можеш да бъдеш малко по-конкретен.

— Не, не мога. — И преди бяха имали подобни спречквания и вече му ставаше досадно. Той се наведе към ухото й и прошепна: — В работата ми има някои неща, за които никога няма да мога да ти разкажа. Говорихме по въпроса още в началото и ти заяви, че ще го преглътнеш. Ще се примириш ли, или ще искаш да промениш правилата?

Прав беше и тя го знаеше, но въпреки всичко я вбесяваше.

— Не, няма да променям правилата, но мисля, че понякога не бива да си толкова потаен. Искам да кажа, ти побесняваш, когато аз закъснявам само с петнайсет минути, а очакваш от мен да си седя в хотела в чужд град и да те чакам, докато ти се занимаваш със „служебната си работа“! — Райли се наведе към него, носът й докосна страната му. — За Бога, знам, че ЦРУ те изпраща да убиеш някого. — Отдръпна се и сърдито скръсти ръце на гърдите си.

Рап обмисли думите й.

Имаше право — дължеше й обяснение.

— Извинявай. Права си. Трябва да се срещна с един човек… с когото работех навремето.

— Опасно ли ще е?

— Не. — Той поклати глава. Така беше. Щеше да бъде много внимателен и предпазлив, но не очакваше да има неприятности.

— Този човек знае ли, че отиваш при него?

— Не.

Райли се намръщи, отговорът не й се понрави.

— Ти можеш ли да се довериш на този човек?

— Да, напълно. — Сега Рап беше искрен. — Не се тревожи, мила. Всичко ще мине добре. Ще свърша с тази работа още първия ден и после цялото време ще е на наше разположение.

Самолетът спря за момент, после двигателите заработиха на пълна мощност. Няколко секунди по-късно големият лайнер рулира към пистата. Рап взе ръката на Анна. Целуна я по дланта и прошепна: