Винс Флин - Орион

Анна се смееше, когато той й казваше, че трябва да се обажда, когато закъснява. Тя винаги му се извиняваше, но не показваше никакви признаци на промяна. Оправданието й беше, че е много зает човек, чиято работа не й позволява да бъде точна. На Рап неведнъж му се бе искало да й отвърне, че това е най-глупавата причина, с която някой се е оправдавал, но през последната година се беше научил да подбира внимателно думите си или, още по-добре, да държи устата си затворена. Да си прав, не винаги е най-печелившата позиция.

Скоро щеше да я накара да повярва, че е необходимо да се прибира навреме или в най-лошия случай да се обажда, когато ще закъснее. Ставаше дума за нейната лична сигурност, а също и за неговото психическо здраве. Той беше работил на предната линия. Беше виждал как загиват невинни жени и деца.

Гумите изскърцаха отново и тогава се появи черното „Волво S80“. Рап само се усмихна и поклати глава, когато бъдещата му съпруга подкара по автомобилната алея и рязко спря до таксито. „Слава Богу, че поне е добър шофьор“, каза си той. Не беше в състояние да й се сърди и да й се кара за закъснението.

Райли изскочи от колата с глуповат израз на лицето.

— Извинявай, че закъснях, скъпи. Задържаха ме…

Рап не обърна внимание на извиненията. Беше ги чувал всичките.

— Багажът ти е в таксито — каза с усмивка. — Нещо друго трябва ли да взимаш от къщата?

— Само да си измия зъбите и да си сваля грима.

Рап погледна часовника си.

— Закъсняваме.

— Знам. — Райли го целуна бързо и се втурна към къщата. — Ще ми отнеме само минутка.

Докато Рап я гледаше как се качва по стълбите, измърмори на себе си:

— Най-малко десет.

— Чух те! — викна Анна през рамо и продължи нагоре.

— Ама… така си е! — заекна Рап. — Не е ли по-добре да свършиш тази работа по пътя към летището?

Тя отново извика, вече от банята на втория етаж:

— Не се притеснявай, няма да изпуснем полета. Самолетите вече никога не излитат навреме.

— Така ли каза на президента, когато задържа „Еър Форс 1“ миналия месец? — Райли не предполагаше, че Рап знае за малкия й инцидент.

Тя се показа на горния край на стълбите с четка за зъби в ръка.

— Откъде разбра за това?

— Тая сутрин го има в „Уошингтън Таймс“ — излъга Рап с невинно изражение. Знаеше, че Райли никога не чете този вестник — смяташе го за прекалено пристрастен.

Райли зяпна от изненада.

— Моля те, кажи, че се шегуваш!

Рап се усмихна.

— Добре, шегувам се.

— Тогава откъде, за Бога, разбра за това?

— Няма значение. — Рап й направи жест да побърза. — Хайде, закъсняваме.

— Искам да знам откъде разбра! — настоя тя.

— Няма значение. Имам си източници. — Рап се обърна. — Отивам да прибера колата в гаража. Побързай!

Райли го изгледа, след което се върна в банята. Докато изстискваше паста върху четката за зъби, втренчи очи в огледалото и си рече: „Имаш седем часа полет, за да го накараш да си признае.“ Уверена в успеха, тя пъхна четката в устата си.

Огромният „Боинг 747“ на „Американ Еърлайнз“ ги чакаше на пистата. Те се наредиха на опашка, за да получат бордните си карти. Всъщност изчакаха, докато всички останали минат, и тогава се наредиха. Това беше едно от правилата на Рап и Анна искаше да знае от какво е породено то. Вече свикнал с мисълта, че ще прекара остатъка от живота си с нея, той реши да й обясни. Пътуваха в първа класа. Ако са качаха на самолета още сега, щяха да се превърнат в център на внимание на двеста и петдесет души!

Райли прие обяснението.

Седяха в бара и пиеха бира, докато останалите пътници вече се тълпяха като стадо, за да се качат в самолета. Направи й впечатление, че Мич забелязва всяка подробност. Понякога това я дразнеше. Когато отидеха на ресторант, той не сядаше на маса в средата. Винаги гледаше гърбът му да е към стената и веднага щом влезеха, се извиняваше и отиваше до тоалетната. Първоначално Райли не забелязваше, но после семейство О’Рурк, нейни приятели, й го споменаха. Анна заразпитва Мич и след няколко неуспешни опита да отклонява въпросите й той накрая склони да й разкрие причината за странното си поведение. Беше стандартна оперативна процедура, или СОП. Да провери тоалетните, пожарните изходи и мазето, ако имаше такова. Така, ако се случеше нещо нередно, той знаеше с какви варианти за действие разполага.

А също и оръжията. Първоначално и това не я безпокоеше кой знае колко. Баща й и двамата й братя бяха полицаи. Тя беше израснала с оръжия из цялата къща и дори самата имаше късоцевен 38-калибров револвер. Държеше го заключен, но имаше разрешение за носенето му. Но Мич не излизаше от къщи невъоръжен. И оръжието винаги беше на лесно място. Дори косеше тревата с пистолет, затъкнат в колана на гащетата. Когато се качаха на лодката за разходка, той държеше пистолет в жабката. Поне още три оръжия бяха разпръснати на различни места из къщата.