Винс Флин - Орион

Кларк усещаше, че Ръдин е готов да изиграе хазартната игра на своя политически живот. Беше готов да тръгне срещу партията си, за да я спаси. Или поне това беше „справедливата“ причина, която Кларк му внуши. Конгресменът от Кънектикът се нуждаеше само от един достатъчно силен тласък. „Не — помисли си Кларк. — Не му трябва тласък. Трябва да му се подхвърлят трошички, докато бъде насочен към целта.“ Кларк погледна папката на бюрото и се усмихна широко. Ролята на трохите щеше да играе информацията в нея.

Сенаторът затвори папката и натисна бутона на интеркома.

— Мери, прати, ако обичаш, следващия. — Кларк стана и закопча сакото си. Когато вратата се отвори, той заобиколи бюрото, за да посрещне посетителя. Протегна ръка: — Радвам се да те видя, Джонатан.

Заместник-директорът на ЦРУ се здрависа с него.

— Аз също се радвам да те видя, Ханк. Изглеждаш добре и си загорял.

— Миналия уикенд ходих до острова. — Кларк се сети за срещата си с Елис. — Някой път трябва да те заведа там. Страшно ще ти хареса. Обичаш ли да ловиш риба или да плаваш с яхта?

— И двете.

— Добре тогава. Ако всичко върви по план през следващите няколко седмици, ще отлетим затам и ще отпразнуваме победата. — Кларк посочи стол. — Сядай. Да ти налея ли нещо за пиене?

— Не, благодаря. — Браун седна, а сенаторът заобиколи масата за кафе и се настани на големия кожен диван.

Кларк разкопча сакото си и небрежно сложи ръка върху облегалката на дивана.

— И тук идва сложният момент, Джонатан.

Със смях, който беше повече нервен, отколкото непринуден, Браун отвърна:

— Мислех, че вече отдавна сме навлезли в сложната част.

Кларк предпочете да не обръща внимание на това, което бе за него признак на слабост, и продължи:

— Ръдин е готов да се хвърли. Или почти готов. Трябва само малко да го побутнем и той ще блокира утвърждаването на Кенеди.

Браун разбираше, че Кларк не го е повикал в офиса си само за да му съобщи тази информация.

— Каква е моята роля?

— Утре имам среща с един човек. Бивш агент от ФБР. Казва се Норб Стивъкън. — Кларк намигна. — Много е надежден.

Бившият федерален съдия не беше впечатлен. Имаше времена, в които смяташе ФБР за също толкова безскрупулно и корумпирано, колкото и престъпниците, които преследваше.

— И с какво се занимава той сега?

— Детектив е.

— За кого?

— За който му плаща.

Браун прие отговора на сенатора. Той отдавна беше разбрал, че Кларк познава хора буквално от всички слоеве на обществото.

— И кой му плаща в момента?

Кларк махна с ръка, за да разсее тревогата на Браун.

— Не ти трябва да си обременяваш мозъка с такива неща. Важното е, че когато говориш с него, трябва да изглеждаш така, сякаш отказваш да му дадеш търсеното от него. Поне в началото.

— И какво търси той?

— Търси информация, която конгресменът Ръдин да използва, за да организира слушания.

Браун знаеше, че в крайна сметка ще се стигне дотук, но това не смекчи безпокойството му. Свикнал с подобни ситуации, той запази самообладание, приведе се напред и попита:

— Каква информация?

Кларк небрежно кръстоса крака.

— Дай му нещо за „Орион“ — изстреля.

— Да разкажа на бивш агент от ФБР за Екип „Орион“? — изуми се Браун.

— Не се притеснявай. Аз убедих Ръдин да се срещне със Стивъкън. Казах на Албърт, че не искам да се въвличам в това. И теб не искам да те въвличам.

— Тогава защо ме караш да се срещам с тоя Стивъкън?

— Стивъкън ще направи това, което му кажа. А аз ще му кажа, че дадената от теб информация е строго поверителна и трябва да си остане такава.

— Ами ако изпратим информацията на Ръдин анонимно? — На Браун отчаяно му се искаше да намери алтернатива.

Кларк поклати глава.

— Няма да стане. Албърт вече достатъчно е загазил пред собствената си партия. Ако ще го караме да се хвърля в огъня, по-добре да чуе информацията от човек, който да му каже, че е разбрал за екипа от някой от Ленгли.

Браун сви устни.

— Не знам… Едно е да предавам информация на теб, Ханк, но съвсем друго е да разкрия на бивш федерален за съществуването на Екип „Орион“. — Браун се завъртя неспокойно в стола, коремът му се разтресе. — Хората, които се изпречват на пътя на тази група, рано или късно изчезват.

— Питър Камерън беше много самоуверен и нафукан. Ти нямаш подобен проблем.

— Не знам… — Браун се страхуваше.

— Джонатан — не се отказваше Кларк, — знаеш какъв е планът. Обещавам ти, това е последният ход. Веднъж щом Албърт започне разследването си, няма да има връщане назад. Пресата ще лапне въдицата и много добре знаеш, както и аз, че Кенеди няма да издържи този кръстосан огън. — Сенаторът вдигна показалец. — А после аз ще се погрижа ти да станеш следващият директор на ЦРУ. И бих добавил, много богат директор.