Винс Флин - Орион

Президентът вдигна ръка. Представи си как тези супербомби разрушават домовете на невинни граждани. Прогони апокалиптичната картина от съзнанието си и зададе въпроса, който го вълнуваше:

— Защо трябва да избера изтребителите „Стелт“, ако вие ми давате само деветдесет процента шанс за успех?

Отговори му генерал Флъд:

— Ако използваме „невидимите“ изтребители, сър, и по-малките проникващи бомби, получаваме относително проста операция с малък риск. Участващите в нея ще бъдат лесно управляеми. Стелтовете отиват над целта, хвърлят бомбите и се изнасят оттам, преди да са започнали да ги обстрелват. Ако решим да използваме „Дълбоко гърло“, това драстично променя обхвата на операцията. F–111 е най-стабилният носител на наше разположение, който може да бъде въоръжен с GBU–28/B. Както знаете, F–111 не е самолет от технологията „Стелт“. Това означава, че първо ще трябва да проведем нападение срещу иракските радари и ракетни установки „земя-въздух“, за да сме сигурни, че няма да изгубим самолети. Атака от този тип ще включва самолети F–18 на ВМС и Морската пехота, които ще излетят от самолетоносача „Индипендънс“ в Персийския залив, крилати ракети, изстреляни от военноморската бойна група, части на ВВС в Саудитска Арабия и Турция. Освен това най-вероятно ще бъдат задействани и подразделения от Обединеното командване за специални операции.

— Значи ще трябва да посветим доста хора в нашата тайна?

— Не, не е задължително. Ние постоянно обучаваме тези части да провеждат точно такива видове операции. Можем да съобщим целта на екипажите на F–111 чак в последния момент.

— Колко време ви е необходимо?

Генералът се поколеба.

— Ако се наложи, можем да организираме въздушното нападение за по-малко от двайсет и четири часа, но бих предпочел да дам на хората една седмица, за да съм сигурен, че разполагаме с пълна и точна разузнавателна информация, а и да инструктираме екипажите на самолетите за окончателния списък цели.

Президентът се обърна към Кенеди:

— Ти какво мислиш?

— Мисля, че трябва да използваме „Дълбоко гърло“ — отвърна тя.

— Ами ако Саддам разбере, че се готвим да го ударим?

Кенеди сви рамене.

— Той би трябвало непрекъснато да го очаква от нас. Веднъж годишно ние пращаме самолети там и „прочистваме“ противовъздушната му отбрана, както и някои промишлени обекти. Доколкото познавам Саддам, ако разбере, че готвим атака, той ще се потупа по гърдите колко умен е бил, че е скрил ядрената инсталация под болницата. — Кенеди поклати глава. — Няма да премести бомбите. Мисли си, че са на сигурно място.

— Добре. — Президентът погледна часовника си и се изправи. Четиримата помощници на генерала веднага скочиха, но Хейс им направи знак да останат по местата си. — Трябва да проведа още една среща. — Обърна се към генерал Флъд: — Искам и двата варианта разработени на хартия. Както и всичко друго, което се сетите. Искам да съм в състояние да реагирам бързо, ако трябва. Затова направете каквото е необходимо, за да придвижите частите на място. — После погледна към Кенеди и продължи: — Искам твоите хора да се съберат заедно с хората на генерал Флъд. Покажете им всичките ваши фотографии и се опитайте да ми дадете по-ясен отговор дали да използваме „Дълбоко гърло“, или не. — Хейс тръгна да излиза, но на вратата спря. — Да, и още нещо. Никой от вас не трябва да споменава болницата като възможна цел, докато не наредя. Ако се получи изтичане на информация, ще хвърчат глави.

Тел Авив, сряда следобед

Какво да прави с Донатела? Генералният директор на МОСАД седеше сред облак дим в кабинета си и се бореше с неприятния въпрос. Тя беше страхотен агент, една от най-добрите. Бен Фридман не беше нелоялен човек, но както повечето хора, си имаше цена. А петстотин хиляди долара бяха много пари. Щяха да му дойдат добре на пенсионния влог. А и не виждаше нищо нередно, че ще вземе парите, доколкото това не противоречеше на интересите на Израел.

По време на полета от Америка той мъчително беше обмислял дали да убие Донатела. Сенатор Кларк искаше главата й и беше готов да плати доста. Освен това Фридман трябваше да признае, че идеята Мич Рап да разбере за участието на шефа на МОСАД в заговора на добрия сенатор от Аризона беше крайно неприемлива и от нея го побиваха тръпки. Да ядосаш Рап и да го настроиш срещу себе си, не беше никак хубаво. На Фридман не му беше приятно, че ще трябва да постъпи така, но се налагаше да заличи следите си.