Винс Флин - Орион

— Как, по дяволите, сме го изпуснали! — Хейс беше бесен. — Нали затова харчим милиарди за шпионски спътници?

— Проблемът е, сър, че изравнихме със земята доста голяма част от страната. След края на Войната в Залива там непрекъснато курсираха самосвали и бетоновози, за да възстановяват разрушеното.

Президентът прехвърли и останалите фотографии, без да коментира. Когато свърши, той ги подреди и върна на Кенеди.

— Мислиш, че това потвърждава казаното от Фридман?

— Да.

Президентът стана и се приближи до прозореца. Кенеди го наблюдаваше безмълвно. Дали не криеше нещо от нея? Дали израелците не са направили нещо, за което тя не знае, се питаше, когато президентът се обърна към нея:

— Колко души има в болницата?

— Не знам точно, сър. — Това не беше вярно. Един от нейните аналитици й беше дал приблизителен брой, но тя реши засега да спести тази информация.

— Стотици?

— Възможно е.

Президентът отново се загледа през прозореца. Кенеди знаеше как се чувства. Като човек, който щеше да заповяда на хората си да сеят смърт. Кенеди се боеше, че Хейс, премисляйки операцията срещу болницата, се пита колко деца ще загинат, колко майки и бащи.

Без да се обръща към нея, президентът поклати глава и някак примирено изрече:

— Знаеш ли, точно в момента ненавиждам израелците, задето ме поставиха в такова положение.

Кенеди се намръщи. Кариерата й бе изградена върху взимането на трудни решения.

— Нали не говорите сериозно, господин президент? — Когато Хейс се обърна, тя добави: — Не израелците са конструирали инсталацията под болницата, а Саддам. Той е човекът, който е застрашил живота на хората. Той е този, който ни постави в сегашното положение.

Оперативна зала, сряда сутринта

Генерал Флъд пристигна с малка група, за да не привлича вниманието. Той доведе със себе си само четирима помощници, по един от Военновъздушните сили, флота, Морската пехота и Сухопътните сили. Когато президентът и Кенеди влязоха в Оперативната зала, петимата военни се бяха настанили в другия край на масата. Офицерите скочиха на крака като един.

— Добро утро, господа. Моля, седнете. — Президентът сам седна в кожения си стол.

Майкъл Хейк, съветникът на Хейс по националната сигурност, пристигна веднага след тях. Той и Кенеди седнаха до президента. Началникът на кабинета не беше поканен на срещата и генерал Флъд беше много благодарен за това. Не искаше президентът да бъде разсейван от Валъри Джоунс и срещата да се политизира. Стоящата пред тях задача беше да изредят военните варианти за действие и да дадат на Хейс реална оценка за времето, необходимо за прехвърлянето на дадените сили в района.

Генерал Флъд се настани срещу президента, в другия край на масата. Флъд беше внушителен мъж, висок близо метър и деветдесет и тежък почти сто и петдесет килограма. Той се наведе напред и опря лакти на масата.

— Господин президент, както поискахте, моят щаб подготви няколко варианта за действие. С първия план сте запознат. Минути след като дадете разрешение, ние ще можем да изстреляме крилати ракети „Томахоук“, които ще изравнят целта със земята. Според мен този план има само едно предимство — гарантира ни, че няма да изгубим нито един пилот. — Флъд направи кратка пауза. — Смятаме, че атака с „Томахоук“ не гарантира унищожаването на главната цел.

Президентът не разбра много добре какво има предвид генералът.

— Моля ви, бъдете по-точен.

— Доктор Кенеди ни даде сателитни снимки, от които се вижда, че под болницата е създаден център за командване и контрол. Ракетите „Томахоук“ не са ефективни срещу подобен вид укрепени и защитени от бетон цели. Ще има цивилни жертви, но инсталацията долу най-вероятно ще остане непокътната.

— Какъв е следващият вариант?

— Следващият план включва използването на невидимите изтребители по технологията „Стелт“ F–117 от 48-о изтребително крило във Военновъздушната база „Холоман“, разположена в Ню Мексико. Тези носители ще ни дадат максимум прикритие и възможност да изстреляме прецизно насочвани боеприпаси по целта. Шансовете ни за успех, т.е. да унищожим ядрените оръжия, са много по-големи, но все още ограничени.

— И защо? — поиска да знае президентът.

— За да се порази укрепена и подсилена с бетон цел като тази, са нужни бомби за дълбоко проникване. Обхватът на оръжията, които F–117 може да носи, е ограничен. Най-голямата бомба за проникване, която може да се монтира на изтребителя-бомбардировач от този тип, е GBU–27/B. Това е добро оръжие и като цяло според мен ще бъде достатъчно, но при това нападение, сър, боя се, че ще имаме право само на един опит.