Винс Флин - Орион

Президентът кимна.

— Споделям загрижеността ви и съм съгласен с думите ви. Ако изпратим изтребители „Стелт“, какви са шансовете ни за успех?

— Имаме известни разногласия по въпроса — колко самолета трябва да участват. — Генералът кимна към мъжа в тъмносиня униформа от Военновъздушните сили.

— Господин президент, аз съм полковник Андерсън. По мое мнение четири F–117, всеки от тях въоръжен с две хилядакилограмови бомби GBU–27/B с лазерно насочване, ще бъдат повече от достатъчни, за да унищожат целта.

— Значи говорим за осем бомби?

— Точно така, сър.

— И сте уверен, че ядрените устройства ще бъдат унищожени?

— Да, сър. Такова оръжие използвахме срещу повечето укрепени цели по време на Войната в Залива, като подземни хангари за самолети и центрове за командване и контрол.

— Какъв е шансът?

Полковникът размисли.

— Деветдесет процента, сър — заяви след малко.

На президента подобен отговор не му се понрави особено. Забеляза, че един от другите помощници на генерала се мръщеше и беше очевидно, че не е съгласен с колегата си. Мъжът беше от Морската пехота — Хейс забеляза орлите на пагоните му.

— Полковник, вие май не сте съгласен с плана на полковник Андерсън…

— Той вярно, сър — не се поколеба морският пехотинец.

— Какъв е проблемът според вас?

Офицерът стрелна с поглед колегата си от ВВС.

— Уважавам полковник Андерсън — започна, — но с него имаме разногласие по въпроса, кой план ще е най-ефективен. Не мисля, че деветдесет процента шансове за успех са достатъчни. Ако бомбите не проникнат в бункера, само ще превърнат сградата в руини и така ще затруднят проникването.

— Тогава какво предлагате?

— Запознат ли сте с „Дълбоко гърло“ сър?

Президентът се сепна. Първата мисъл, която му мина през ума, беше за скандала „Уотъргейт“ и за порнофилм с това заглавие. Реши, че ще е най-добре да не казва нищо.

— „Дълбоко гърло“, сър, е името на нашата суперпроникваща бомба, GBU–28/B. Полковник Андерсън е прав, че GBU–27/B беше много ефективна срещу бетонните укрития за самолети и други ниски и подземни центрове за командване и контрол, но трябва да се спомене, че този тип оръжия бяха абсолютно безполезни срещу по-големите центрове на Саддам. — Морският пехотинец стрелна с очи Флъд и продължи: — По време на войната ЦРУ локализира главния команден бункер на Саддам. Беше разположен във Военновъздушната база „Ал Таджи“ на около трийсетина километра от Багдад. В началото на войната ние три пъти изпращахме F–117 с проникващи бомби с лазерно насочване GBU–27/B. Хвърлихме над двайсет бомби по целта, сър, а долу почти нищо не помръдна. Разбрахме, че ако искаме да пипнем Саддам и генералите му, ще ни трябва бомба, която да може да прониква и да пробива тези супербункери. Обърнахме се към отдела за въздушно въоръжение на ВВС за помощ. В рекордно кратък срок те разработиха „Дълбоко гърло“, две хиляди и сто килограмово чудовище, което беше два пъти по-дълго и два пъти по-тежко от предшественика си. Бомбата беше толкова голяма, че изтребителят „Стелт“ не можеше да я носи. Това е GBU–28/B. Хвърлихме няколко от голяма височина. Една пропусна целта си, но другите попаднаха директно в десетката.

— И какви бяха резултатите?

— Всичките пет дебели бронирани врати на бункера бяха изтръгнати от пантите, сър, отвътре навън. — Морският пехотинец замълча, за да даде на президента време да осъзнае каква е разрушителната мощ на оръжието. — Целта беше буквално изтрита.

— Кой беше в бункера?

— Доктор Кенеди може да отговори по-добре от мен, сър.

— Айрини?

— Най-малко дузина генерали, някои от членовете на семейството на Саддам и голям брой високопоставени иракски политици.

— Какви поражения ще предизвика бомба с подобна мощност върху болницата?

— Напълно ще я заличи, сър — отговори морският пехотинец.

— Ами околните сгради?

— Ако ударим целта точно, броят на убитите в околните сгради ще бъде минимален.

— А ако не улучим?

— Каквото и да удари тази бомба, сър, ще го разруши.

— Ако вземем предвид реалната възможност да пропуснем целта, какви са шансовете на успех с използването на „Дълбоко гърло“?

— Сто процента, сър. Можем да натоварим боеприпасите на два самолета и да ги изпратим на какъвто си искаме интервал от време. Целеуказателите на F–111 могат да ни дадат реална картина на поразяването. Ще знаем до секунди дали самолетите от първата група са имали успех, или не. Ако се провалят, даваме зелена светлина на следващите два самолета и така, докато постигнем цел максимум.