Винс Флин - Орион

Розентал кимна. Не беше необходимо да се казва нищо друго. Мъжът с лице на невръстно момче прелисти папката.

— Кога искате да се заема със случая?

— Колкото се може по-скоро.

— Сам ли да работя, или да включа и екипа си?

Фридман зловещо се изсмя, като си представи как Марк се опитва сам да убие Донатела. Възможно беше, но не и разумно.

— Вземи екипа си, Маркус. Тази жена е много опасна. Убила е повече хора от нас двамата, взети заедно.

Розентал вдигна вежди.

— А тялото? — попита само.

— Постъпи както намериш за добре. Ако можеш, бих искал да се отървеш от него сам. Ако нещата загрубеят, остави го и се махай. — Работил като оперативен разузнавач години наред и мразещ намесата на началниците, Фридман винаги се стараеше да дава на хората си свободата да взимат сами решения.

— Ще съм на мястото до утре сутринта — рече Розентал.

— Добре. — Фридман вдигна цигарата си. — Вземи с теб само най-добрите ти хора и се погрижи за задачата колкото можеш по-скоро. — Полковникът се облегна назад, дръпна от цигарата и добави: — И, разбира се… гледай да не те хванат.

Капитолия, сряда сутринта

Сенатор Кларк седеше в кабинета си в Харт Билдинг. В столицата беше студено и ветровито. Кларк зарея поглед през прозореца. Искаше му се да отложи още малко взимането на това решение. Есенните одежди се свличаха от клоните на старите дъбове. Зимата чукаше на вратата. Кларк не се чувстваше добре в студения климат. Роден на югозапад, за него зимите във Вашингтон бяха твърде сурови.

Загледан в сивото небе, той реши да прекара идващия уикенд извън града. Или във Финикс да поиграе голф, или да отскочи до острова малко да полови риба. Съпруга номер три планираше да ходи по нейни си работи в Ню Йорк и затова не му се налагаше да се притеснява, че ще трябва да я убеждава. Щеше да замине сам, което в момента беше тъкмо каквото искаше. Сегашната му жена напоследък ставаше много свадлива и нахална.

Това не можеше да го разбере. Беше се оженил за нея, знаейки какво точно иска. За Бога, та той започна да спи с номер три още докато беше женен за номер две. Какво очаква тази жена? Че след всичките тия години щеше да се промени специално за нея? Е, той няма намерение да се променя. Нещата трябва да си дойдат на мястото. Но при така стеклите се обстоятелства пореден развод беше изключен, поне в момента. Разводът би унищожил всичките му шансове да победи в президентската кампания. Ще трябва да сключи с нея сделка. Разбира се, беше я накарал да подпишат предбрачно споразумение. Според него при развод тя щеше да получи един милион и още двеста и петдесет хиляди годишно, докато не се омъжи отново. Но това за нея щеше да е най-крайният вариант. Много по-добре щеше да е да влезе в Белия дом. Да бъдеш Първата дама, в края на краищата не е никак зле.

Но глас от дълбините на вечно чертаещия схеми и планове мозък на Кларк му подсказа още един вариант. Да я убие. „Не — каза си той. — Тя не е толкова лоша и непоносима. Поне не още.“ Мрачната идея обаче му се стори по-привлекателна, когато обмисли потенциалните предимства. Ролята на тъгуващ вдовец можеше да му помогне да спечели гласовете на майките. Колкото повече мислеше, толкова повече перспективи виждаше в тази идея. Третата му жена беше изключително атрактивна. Двамата заедно изглеждаха много добре. Поне когато тя беше доволна и щастлива. Но кучката имаше много неприятна черта — когато му беше ядосана, разправяше наляво и надясно. Това можеше да се превърне в истинска слабост по време на дългата кампания. Пресата рано или късно щеше да го надуши. Кларк се съмняваше дали номер три щеше да има такава душевна сила, че да издържи подобно нещо. Не, трябваше да реши проблема много преди изборите.

Кларк се върна мислено към папката на бюрото и реши, че въпросът със съпруга номер три засега ще почака. В момента имаше по-наболял въпрос, който се нуждаеше от вниманието му. Марк Елис и другите паралии от Калифорния не можеха да бъдат пренебрегнати. Те очакваха възвръщаемост на инвестициите си и бяха отправили взор към ЦРУ и неговата съкровищница с промишлени тайни. Проблемът за Кларк не беше нов. Необходимо му беше да предизвика едно събитие, за което никой да не предполага, че той е в основата му. Беше изградил цялата си политическа кариера върху една проста концепция. Беше спечелил доверието на президента, като изрази подкрепата си за Кенеди, и сега беше време да намери някой да свърши мръсната работа. Някой трябваше да се разправи с Кенеди и да я премахне от пътя му. И този някой беше конгресменът Албърт Ръдин. Кларк беше посял семето в главата на Ръдин при последната им среща. В собствената му партия се отнасяха зле с него. Годините на лоялност бяха отхвърлени от партийните водачи, и то заради какво? Заради една кандидатура за пост, за който само един на хиляда души беше подходящ.