Винс Флин - Орион

До момента Кенеди беше успяла да уговори Хейс да сведе броя на хората, занимаващи се с кризата, до минимум. Министърът на отбраната беше в Колумбия и щеше да се върне в събота. Когато се върнеше, щяха да му опишат ситуацията. Обединеният щаб и другите министри щяха да бъдат държани в неведение до последния момент.

Президентът не си направи труда да вдигне поглед от вестника, който четеше, когато Кенеди влезе в трапезарията.

— Добро утро, Айрини. Сядай. Искаш ли нещо за ядене?

— Не, благодаря, сър, само кафе. — Тя си наля от сребърната каничка. Тези утринни срещи с президента в малката трапезария бяха започнали да се провеждат всяка седмица. Кенеди се чувстваше вече много свойски в разговорите с него.

— Какво ново днес?

— Ами… — Кенеди извади от джоба на сакото си ключе и отвори куриерската чанта. — Пакистан заплашва да предприеме ново нападение, за да си върне спорната територия от Индия…

Президентът махна с ръка и избърса млякото от устните си.

— Остави бюлетина за после. Аз ще го погледна. Ако няма нещо, което трябва непременно да знам, искам да поговорим за кашата, в която израелският ти приятел ни забърка.

— Какво по-точно искате да ви кажа, сър?

Хейс остави салфетката на масата и избута купата настрани.

— Искам да ми отговориш честно — започна.

Кенеди не отмести очи.

— Можем ли да се доверим на израелците?

— Бихте ли се изразили по-конкретно, сър? — Наистина не можеше да даде категоричен отговор.

— Информацията, която получихме — можем ли да й вярваме? Възможно е да са я интерпретирали погрешно… или иракчаните да са ги дезинформирали.

— Сър, знаете, че всичко е възможно. Мисля обаче, че тази информация е доста точна.

Хейс изкриви лице. Искаше по-конкретен отговор.

— Какво те кара да мислиш така? Дали не е, защото се доверяваш на полковник Фридман?

Кенеди разбра какво притеснява президента.

— Вярно, имам доверие на Бен Фридман, сър, но само толкова. Знам най-добре от всички доколко е лоялен към нас. И пръста си не помръдва, ако не е убеден, че ще помогне с нещо на Израел.

— Именно това ме тревожи. Не обичам да ме манипулират други страни. Особено не обичам да ме подвежда страна, която дължи съществуването си единствено на нас. Доста мои предшественици позволиха Израел да ги води за носа. Но аз няма да го допусна! — Хейс сърдито поклати глава. — Няма. Искам да съм сигурен, че информацията е вярна, преди да започнем бомбардировките. Имаме ли някой в Багдад, който може да потвърди казаното от Фридман?

— Доста трудно е, сър. — Кенеди се поколеба. — Източниците ни в Ирак са ограничени. Както знаете, имаме няколко души в режима, на които редовно плащаме за информация, но да ги накараме да проверят болницата, ще бъде прекалено рисковано.

— Те не са ли затова? — попита президентът с нотка на раздразнение в гласа. — Не им ли се плаща за риска?

— Да — съгласи се Кенеди. — Но да надхвърлят рамките на своите зони на отговорност и да започнат да се ровят, да разпитват тук и там… Със сигурност ще свършат в подземията за изтезания на тайната полиция на Саддам.

Президентът беше непреклонен:

— Добре тогава, чуй ме. Преди да тръгнем да бомбардираме болницата, искам да съм абсолютно сигурен, че онези ядрени оръжия наистина са там.

— Сър, мога да наредя на някой от тях да провери, но мисля, че няма да се доберем до нищо. Прекалено рисковано е. Освен това нямаме причина да се съмняваме в израелците.

— Мога да ти посоча веднага няколко причини да се съмнявам.

Кенеди си спести коментара; извади от чантата си папка.

— Мисля, че това ще ви е интересно. — Сложи на масата няколко черно-бели спътникови фотографии. На тях беше сниман центърът на Багдад. Болницата „Ал Хюсеин“ беше оградена с бяло. — Накарах хората си да преровят архивите и да видят какво имаме за болницата. Ето какво откриха. — Кенеди отмести първата фотография и показа втората, на която беше увеличена само болницата и радиус от няколко улици около нея. В източната част, където беше разположена една алея, с бяло бяха оградени няколко коли, а отстрани пишеше: „Самосвали“. — Всичко започна преди три години. В продължение на месец всеки ден пристигаха самосвали. Моите експерти изчислиха, че под болницата са били изкопани над хиляда тона пръст. — Кенеди премина към следващата фотография. Същият план, само дето до колите пишеше „Бетоновози“. — Хората ми преброиха камионите и са убедени, че те не са били за изграждане на основа на сграда. Иракчаните използват толкова много бетон само когато строят бункери.