Винс Флин - Орион

Израелските правителства през последните две десетилетия се бяха сменяли често, като проваляха едно след друго мирните споразумения с арабите. И когато всички опити да се постигне мир между израелци и палестинци пропаднаха и кръвта започна да се лее, народът се обърна към партията на Голдберг да поеме властта. Също като от Чърчил, страната му се нуждаеше от него само във време на ужасни трудности.

Голдберг приглади вратовръзката на корема си и се облегна в стола си.

— Та как вървят работите при американците?

Фридман беше отказал да се обади на Голдберг след срещата си с американския президент. Тъй като много добре познаваше възможностите на АНС, предпочете лично да съобщи новините на министър-председателя.

— Нещата потръгнаха бавно, но мисля, че ще постигнем целта си.

Голдберг харесваше президента Хейс и неговата твърда позиция срещу тероризма, но хранеше известни подозрения към него. През годината, откакто беше в Белия дом, Хейс бе дал ясно да се разбере, че няма да се остави да го води за носа еврейското лоби в Щатите. Голдберг разбираше най-добре от всички, че тяхното асо в ръкава, техният скрит коз са приятелски настроените към тях евреи в Америка.

— Защо са потръгнали бавно?

— Според мен на президента Хейс не му хареса фактът, че аз, а не ти, му се обадих.

— Със сигурност е разбрал защо не съм се обадил аз.

— Както споменах, след като им казах какво сме разкрили, нагласата му се промени.

— И каква беше реакцията му?

Фридман се усмихна широко, като си припомни напрежението на лицето на Хейс.

— Не беше щастлив.

Голдберг намираше подобни разговори за отегчителни. На Фридман човек трябваше да му вади думите с ченгел!

— Какво каза?

— Нищо. Не беше и необходимо. Гневната му физиономия говореше вместо него.

— Кой друг присъства на срещата?

— Доктор Кенеди, генерал Флъд, Майкъл Хейк и Валъри Джоунс.

— Някой от тях говори ли?

— Не.

Месестото лице на Голдберг се намръщи.

— Това ми се струва доста необичайно. Ти как мислиш?

— Не. Президентът Хейс и преди е демонстрирал, че интересите на Америка не винаги съвпадат с нашите.

Упорито отказвайки да признае този факт, Голдберг натърти:

— Може и да е така, но не обяснява защо другите не са говорили. За Бога, та ние сме единственият им истински и верен съюзник в този проклет район на света!

Фридман се усмихна. Голдберг нямаше качества за разузнавач. Твърде емоционален беше.

— Президентът определено не хареса начина, по който поисках неофициалната среща. Предполагам, че е инструктирал всички да си държат устата. — Сви рамене: — Това не е нещо необичайно, Давид. Шефът на МОСАД често е посрещан студено и резервирано. Дори и в собствената си страна.

Голдберг кимна. Фридман беше прав. Някои от членовете на кабинета му млъкваха моментално, когато страховитият директор на МОСАД влезеше в стаята.

— И какъв е резултатът?

— Говорих с доктор Кенеди след срещата. Отнесоха се много сериозно и ще поддържат връзка с нас. Тя ме помоли да запазим търпение и да не правим нищо, докато те не стигнат до някакво приемливо решение.

Голдберг подскочи.

— Не им ли каза точно това, което ти наредих? Има само едно решение на проблема и то не е дипломация или икономически санкции! Военна акция е единственото решение!

Фридман вдигна ръка.

— Не се тревожи, Давид. Предадох едно към едно думите ти на доктор Кенеди. Както ти споменах вече, преди да замина, след последната демонстрация на дързост от страна на Саддам президентът Хейс само си търси повод да го удари. А това е добър повод.

— Но онези ядрени бомби могат да бъдат преместени! — Голдберг не се успокояваше. — Ако Саддам разбере, че ние или американците знаем за тях, ще ги разпръсне из цял Ирак само за секунди! — Премиерът стовари юмрук върху масата. — Това е единственият ни шанс!

— Но американците не го схващат…

— Не претендирам, че разбирам мисленето на американците! — От устата Голдберг се разхвърчаха слюнки. — Те често правят неща, които за мен са напълно безсмислени.

— Да, но не и президентът. Той мрази Саддам поради причини, които ние с теб знаем много добре, и в крайна сметка ще стори точно това, което ти казах.

Голдберг поклати глава.

— Не знам. Може да сезират ООН или да направят някой друг клоунски трик, като да се появят по телевизията например. — Той застрашително вдигна показалец. — Никога не подценявай егото на един американски политик. Те обожават да са в светлината на прожекторите. Президентът Хейс може да реши да излезе с телевизионно обръщение и да обяви пред света, че Саддам има атомна бомба. И проклетите араби ще се изправят срещу Ирак, преди да сме се опомнили!