Винс Флин - Орион

— Няма начин. — Кларк поклати енергично глава. — Ще го кажа за последен път, Албърт. Харесвам доктор Кенеди. Мисля, че ще свърши добра работа. Ако ти смяташ, че е толкова лоша, тогава от теб зависи да докажеш на всички ни, че не е читава.

— Ама аз не мога… — подвикна Ръдин. После се овладя. — Знам много, но не разполагам с конкретни доказателства, които да дам на пресата. Само трябва да й зададете някои въпроси, които аз ще подготвя, и ти гарантирам, че ще я загробим.

„Размечтал си се“, каза си Кларк. Айрини Кенеди не беше от хората, които се огъват лесно. Сенаторът повиши глас:

— Албърт, аз няма да участвам в това. Ако искаш да я извадиш от играта, действай. Тук съм като твой приятел. Не се опитвай да ме убедиш да я нападна като председател на комисията пред камерите, след като съм дал думата си на президента.

— Разбирам позицията ти — заотстъпва Ръдин, — но какво да правя? Когато разбрах, че копелето Стансфийлд има рак, подскочих от радост. Помислих си, най-накрая ще можем да разчистим онова гнездо на плъхове. А сега това… прекалено е! Дал съм твърде много от живота си на публичната кауза. Не мога да седя безучастно и да гледам как продължават да въртят далавери.

Последва дълга пауза. Накрая Кларк реши, че Ръдин е готов.

— Жал ми е за теб, наистина… — проточи той. — Но как да постъпя, като съм дал дума? — Сенаторът извърна поглед, сякаш се бореше със себе си, за да вземе трудно решение. — Има едно нещо, което мога да направя и което ще ти е в помощ. — Кларк замълча, за да види колко е амбициран Ръдин. На лицето му бе изписано, че с готовност ще приеме каквото и да му предложи неговият приятел.

— Познавам човек, който умее забележително добре да се рови в подобни неща. — Кларк съсредоточено изгледа колегата си в очите. — Неща, в които другите избягват да се бъркат. Ще му кажа, че искаш да си поговорите.

— Скъпо ли взима?

Кларк едва доловимо изстена. Ръдин беше най-големият скъперник, когото познаваше. В интерес на истината неговият човек беше скъп, но Кларк имаше намерение да финансира начинанието.

— Всъщност има доста сносни тарифи. — И с широка усмивка на лицето Кларк добави: — Или поне така знам.

— Кога мога да се срещна с него?

— Ще гледам да се отбия в офиса му още днес следобед. Но не мога да обещая нищо. Той е много зает човек.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Нямам много време.

Кларк кимна.

— И още едно нещо, Албърт. Не ме забърквай в това. Просто ти давам името на мой познат. Какво ще правиш оттук нататък, си е твоя работа.

— Не се тревожи, Ханк. Никога няма да забравя, че беше до мен в най-тежките ми моменти.

Със стеснителна усмивка Кларк отвърна:

— Няма нищо. Нали затова са приятелите. — Вътрешно сияеше. На Ръдин щеше да му се даде само толкова информация, колкото да стигне за свалянето на Айрини Кенеди от директорския пост на ЦРУ. Демократическата партия нямаше да разбере нищо.

Тел Авив, сряда сутринта

Лъскавият черен мерцедес летеше по улиците на Тел Авив. Колата бе с матови бронирани стъкла, подсилен срещу мини под, бронирани плочи отстрани и на покрива. Бен Фридман седеше сам на задната седалка. Двамата бодигардове от МОСАД седяха отпред. Единият караше колата, другият стискаше пушка. Малък оръжеен арсенал беше укрит навсякъде из автомобила в случай на нападение, което си беше много реална заплаха. Толкова реална, че Фридман за един ден се местеше няколко пъти от една кола в друга, винаги в подземен гараж или в някой отдалечен район.

Полковник Бен Фридман, генерален директор на МОСАД, беше може би най-мразеният човек в Близкия изток.

Тъмната репутация не притесняваше Бен Фридман. Всъщност той правеше всичко в рамките на правомощията си да усилва и поддържа страха. Нищо че трябваше непрекъснато да е обкръжен от бронирани стъкла и тежковъоръжени мъже.

През първите четирийсет години от съществуването си МОСАД беше обвит в секретност до такава степен, че сменящите се директори не бяха известни на никого освен на правителството. Времената обаче се бяха променили. През деветдесетте анонимността на службата изчезна и мястото на генералния й директор стана едно от най-горещите в кабинета. Името на Бен Фридман беше по вестниците ежедневно, лицето му често се появяваше по телевизията. Всеки терорист можеше да го разпознае.

Чистките, което МОСАД преживя през деветдесетте години, научиха Фридман да играе хитро с политиците. Животът му принадлежеше на страната му и на МОСАД. Министър-председателят и останалите дърдорковци бяха на втори план. Те едва не бяха унищожили най-ефективната шпионска служба в света с непрестанното си желание да се месят. От 1951 до 1990 г.‍ МОСАД ръководиха само шестима директори, но по време на политическите катастрофи през деветдесетте на поста се изредиха четирима. Липсата на приемственост в ръководството имаше опустошителен ефект върху набирането на нови кадри и морала на служителите на МОСАД. Въпреки това, когато беше посочен за поста от сегашния министър-председател, Бен Фридман прие със задоволство.