Винс Флин - Самотният играч

— Но как са могли да действат толкова бързо? — попита Рап. — Аз научих за операцията едва седемдесет и два часа преди нея.

— Това ме тревожи най-много. Който и да е този човек или група от хора, те са способни да действат много бързо и да не вдигат шум.

Рап погледна към Кенеди. Тя се беше вторачила в Стансфийлд и претегляше изреченото от него.

— Някой от Ленгли е, нали? — изрече след продължителна пауза.

Стансфийлд бавно кимна.

— Да, боя се, че е така. Може да има и такива извън Управлението. Всъщност, убеден съм, че има, но всички факти сочат към изтичане на информация от Ленгли. За съжаление нямам и най-малка представа кой би могъл да е.

— Чакайте малко. — На президента направените изводи хич не му харесаха. — Какъв е мотивът? Защо някой в Ленгли ще го прави? Мислех, че единственото нещо, около което се бяхме обединили всички във Вашингтон, беше борбата срещу тероризма.

— Това няма нищо общо с борбата с тероризма — отвърна Стансфийлд. — Тук играе борбата за информация. Борбата кой да наследи директора на ЦРУ.

— Кой да те наследи като директор, решавам само аз и никой друг.

— Нека ви обрисувам картината по-ясно, господин президент. Създадох си много врагове в този град, защото никога не позволих на фуражките от Пентагона или политиците от Капитолия да упражнят влияние върху решенията ми на директор. Когато идваха при мен да поискат информация, аз винаги ги отправях към вас или към вашите предшественици. На тях това не им харесваше. Те искат някой, който ще им даде достъп до тайните на Управлението. Знаят, че Айрини ще постъпи като мен и не я харесват. Искат някой, когото да могат да контролират.

Президентът беше потресен. Не искаше да вярва на изреченото от Стансфийлд.

— Извинявай, Томас, ако ти се сторя скептично настроен, но ми е малко трудно да повярвам, че някой ще мине през всичките тези перипетии, за да се опита да блокира кандидатурата на Айрини.

Тялото на Стансфийлд беше изтощено и съсипано, но не и умът му. Като велик гросмайстор той все още беше способен да пресметне последиците, произтичащи от един ход.

— Ами ако ви кажа, че крайната цел на този човек или група хора е била да бъде свалена вашата администрация?

— Как?

— Първо — като убият в Германия Мич, за да го открият властите, а после — като огласят информацията за съществуването на Екип „Орион“. Като в крайна сметка свържат убийството на граф Хагенмилер с вашата администрация.

— Сериозно ли говориш? Мислех, че обсъдихме предварително въпроса за пълното отричане от страна на правителството.

— Така е, сър. Но това беше, преди да разберем за изтичането на информация.

Президентът изстена едва чуто. Почувства, че нещата се изплъзват от контрола му.

— Томас, моля те, кажи ми, че имаш план за действие.

Стансфийлд усети страха на президента. Все пак важното беше, че успя да го накара да осъзнае цялата сериозност на проблема, а това го успокояваше.

— Сър, във Вашингтон не са малко хората, които с удоволствие биха искали да ме унищожат. Единственото, което ги възпира, е, че аз знам тайните им. Тези тайни ще бъдат предадени на Айрини. Аз ще инструктирам нея и Мич как да ги използват в случай, че възникне необходимост. — Стансфийлд се обърна към Рап: — Нуждаем се от теб. — Сетне отпусна сухата си длан върху новосъздаденото досие. — Това ще ти даде свободата да водиш относително нормален живот. Повече няма да ти се налага да лъжеш хората какво работиш. Моята най-голяма надежда е, че ще приемеш нашето предложение. Да, ти вече даде достатъчно от себе си и аз никога не бих могъл да изразя благодарността си към теб за жертвите, които си направил. Когато се изправиш срещу тъмното си минало, Мичъл, трябва да си припомняш факта, че си спасил живота на повече хора, отколкото са тези, на които си го отнел. Ти все още си необходим и аз те моля да останеш. Човек с твоя талант не трябва да го пропилява в бизнеса. Животът ти пак може да се промени. И мястото, където това ще стане, е Центърът за борба с тероризма. Трябваш ми там. Нужен си ми, за да пазиш гърба на Айрини и за да ми помогнеш за открием „къртицата“. — Стансфийлд замълча и с възхищение погледна волевото лице на Рап. — Ако ти трябва време да помислиш, добре, но моля те — не ни карай да те чакаме дълго. — Стансфийлд се усмихна. — Бих искал да отида в гроба спокоен, че си останал на стража.

Рап бе дълбоко развълнуван. За първи път виждаше стария разузнавач да се усмихва. Протегна ръка и стисна хладната длан на Томас Стансфийлд. Нямаше нужда да размисля. Не можеше да откаже на легендарния директор.