Винс Флин - Самотният играч

Когато Ръдин понечи да попита Рориг какво се е случило, Кайзер отново му напомни да седи тихо, докато не дойде президентът. Ръдин се измъчваше от догадки. По едно време му хрумна за закуската с държавния секретар и приятеля му, сенатора Кларк, но я изключи като причина за проблема. Мнението му за ЦРУ не беше тайна за никого, а и тепърва предстоеше президентът да номинира наследник на Стансфийлд. Ръдин само се опитваше да го предпази от извършването на ужасна грешка.

Накрая президентът влезе, придружен от Томас Стансфийлд. Албърт Ръдин буквално го обзе погнуса при вида на директора на ЦРУ. Нямаше друг, когото конгресменът да мрази толкова. Нямаше друг в историята на страната, който като Стансфийлд толкова арогантно да беше пренебрегвал и накърнявал правомощията на Конгреса. Единственото, което направи удоволствие на Ръдин при появата на Стансфийлд, беше, че директорът на разузнаването изглежда така, сякаш ще пукне всеки момент.

Президентът Хейс помогна на Стансфийлд да седне, след което зае своето място на масата. Сложи пред себе си кожена папка и се облегна назад. Огледа присъстващите. Кайзер и Ръдин седяха от дясната му страна, а Стансфийлд и Рориг — от лявата. Президентът изпитваше желание да тропа по масата и да раздава наказания, но Кайзер го бе помолил да се придържа към добрия тон. Председателят на Конгреса смяташе, че президентът трябва да се държи на висота.

Хейс отвори кожената папка и извади от нея един лист.

— Имам неприятни новини. — Вдигна листа високо. — Държавният секретар току-що си подаде оставката. — И стрелна с очи Ръдин.

Председателят на Комисията по разузнаването бе шокиран.

— Защо? — изрече мрачно.

— Историята е дълга и няма да ми стигне търпението да я разкажа цялата. Затова ще ви я изложа накратко. Чарлз Мидълтън е надменен и арогантен човек, който не знае как да се подчинява на висшестоящите. — Хейс посочи към себе си. — Висшестоящият съм аз, Ал, в случай че се питаш за кого говоря. Аз съм президентът на Съединените щати. Аз ръководя изпълнителната власт в страната.

Ръдин беше объркан от този кратък урок по държавно устройство.

— Аз какво общо имам с това? — обърна очи към Кайзер.

Кайзер не се поколеба да му разясни:

— Ти беше ли на закуска с Чарлз Мидълтън и Ханк Кларк?

Ръдин сви рамене.

— Да. Не е необичайно за човек като мен да закусва с колеги.

— Кой свика срещата?

— Не знам.

— Не ме занасяй, Албърт. Стъпил си върху много тънък лед. — Кайзер впери поглед в сухия като вейка Ръдин.

— Мисля, че беше идея на Ханк Кларк.

Президентът се намръщи.

— Нали не очакваш от нас да ти повярваме? — изрече хладно Кайзер.

— Какво искате да кажете? Не знам откъде черпите информацията си, но няма да се изненадам, ако е дошла от един нечестен, изкуфял и користен старец. — Ръдин посочи с клюноподобния си нос към Стансфийлд.

Президентът удари с юмрук по масата. Ръдин премигна стреснато.

— Албърт, ако още веднъж изречеш подобно нещо, ще те смачкам!

Кайзер побърза да се намеси:

— Какво, по дяволите, сте правили на тази среща с Мидълтън и Кларк?

— Нищо. Говорихме си по въпросите на разузнаването.

Кайзер се извърна към Рориг:

— Как се казваше младокът, който иска да заеме мястото на Албърт?

— Сам Балучи. От него ще излезе много добър конгресмен някой ден.

— Господин президент, ще желаете ли да съберем пари, за да помогнем за издигането на партийната кандидатура на Сам Балучи?

— Двайсет милиона добре ли е? Ще организирам и половин дузина публични появи заедно с него. Може дори и да говоря пред делегатите от щата.

— Мисля, че ще е добра идея — отвърна Рориг.

Сбръчканото лице на Ръдин придоби гневен червеникав оттенък.

— Не мога да повярвам, че ще постъпите така с мен. След всичко, което съм направил за партията!

— Всичко, което си направил за партията? — Гласът на Кайзер изтъня. — Според мен ти винаги си бил само едно голямо главоболие за партията. Ще бъдеш ли така добър да кажеш за какво извика доктор Кенеди пред комисията тази седмица?

— Ами, вършех си работата.

— Смяташ хвърлянето на скандални и необосновани обвинения върху директора на Центъра за борба с тероризма към ЦРУ за твоя работа? Обвинения, които накърняват престижа на президента, избран от редиците на нашата, Демократическата партия?

— Отнасям се към контрола върху разузнавателната общност много сериозно — отсече Ръдин.

— Албърт, Бог ми е свидетел, ако не обуздаеш скандалджийския си манталитет и не се разкаеш за глупостта си, още сега ще си тръгна и преди обяд ти ще бъдеш лишен от председателското кресло на комисията.