Винс Флин - Самотният играч

Рап беше много изненадан. НОП (Неофициално прикритие) имаха оперативните офицери на Управлението, които работеха зад граница и не бяха защитени от дипломатическо прикритие на американско посолство или консулство. Рап се вторачи в папката.

— Защо сега? Защо след всичките тези години?

— Защото искаме да дойдеш в ръководството.

— В Ленгли? — Не вярваше на ушите си.

— Да. Искаме да оглавиш отдела за Близкия изток в Центъра за борба с тероризма.

Рап бе изумен. Никога не му беше идвало наум, че ще стигнат дотам.

— Сигурна ли си, че искаш това? — попита той Кенеди.

— Да — отвърна тя. — Твърде си ценен, а и си още твърде млад, за да излизаш в пенсия.

Рап отново вторачи поглед в тежката папка. Поклати глава. Наистина не знаеше какво да каже. Идеята да остане свързан с битките на невидимия фронт беше интригуваща. Но не бе сигурен дали ще може да търпи всеки ден непоносимата мелница от девет сутринта до пет следобед в Ленгли. Тази институция беше известна със строгите си бюрократични порядки.

— Мичъл — поде отново Стансфийлд. — Има нещо, което трябва да знаеш. Боя се, че ти не беше крайната цел в Германия.

В светлината на факта, че му бяха останали два белега с големината на бейзболни топки на гърдите, Рап малко се подразни от това твърдение.

— Не се обиждай, Томас, но тук аз съм единственият човек, по когото стреляха тази седмица.

— Не съм казал, че не са искали смъртта ти. Казах, че не си бил крайната цел. Твоят труп трябваше да бъде открит до тялото на граф Хагенмилер. Случаят трябваше да обърка президента и според мен в крайна сметка да съсипе кариерата на Айрини.

— Какво искаш да кажеш, Томас? — намеси се Хейс.

За пръв път чуваше подобно нещо.

— Заговорът не беше организиран нито от иракчаните, нито от някой друг в чужбина. Той беше подет от някого тук, във Вашингтон. Някой, който не желае Айрини да стане директор на ЦРУ и който по всяка вероятност би искал да види администрацията ви свалена, господин президент.

— Разполагаш ли с информация, която не си споделил с мен?

— Не, не разполагам, господин президент. Вече ви казах всичко, което знам. Стигнах до някои заключения през последните двайсет и четири часа, които според мен са свързани с доста сериозни проблеми.

— Моля да ни обясниш.

— Това не беше лична вендета срещу Мичъл, проведена от Дженсънови или този, който ги е наел да го убият. Ако случаят беше такъв, те щяха лесно да го застрелят и да приключат, когато бяха сами в хижата. Вместо това изчакаха, докато Мичъл убие графа, и чак тогава осъществиха хода си. Единственият извод, който може да се направи от тези събития, е, че са целели тялото на Мичъл да бъде открито до това на графа — стиснало в ръка пистолета, от който е убит графът.

— Но ние пак щяхме да отречем — отвърна президентът. — Нищо не свързва официално Мич с ЦРУ или с моята администрация. Ако бяха разкрили самоличността на Мич, Айрини беше готова да разпространи лъжливи слухове, че Мич е станал наемник. Че е бил нает от иракчаните, за да убие Хагенмилер, защото графът ги е прекарал за някаква сделка.

— Всичко това щеше да е чудесно, ако не беше вътрешният човек, който щеше да издаде истината за Мич. Нека ви задам един въпрос, господин президент. Колко хора според вас знаеха за операцията за премахването на графа?

— Надявам се, много малко.

— Четиримата в тази стая са единствените, които трябваше да знаят всички подробности по операцията. Имаше още около десетина други, които участваха в поддръжката, но нямаха представа за цялата операция. Някой извън тази стая също е знаел какво се планира в Германия. — Стансфийлд замълча. Погледът му обходи лицата на събеседниците му. — Вас ви познавам прекалено добре, за да се съмнявам, че сте проявили небрежност и сте се разприказвали пред външен човек. Което означава, че някой друг знае за Екип „Орион“, като нямам предвид покойния Питър Камерън. Той е бил използван, за да установи контакт с Дженсънови в Германия, но се съмнявам, че сам е научил за плановете ни.

— Тогава кой би могъл да е? — попита президентът. — Сам каза, че ние четиримата сме единствените, които знаеха точно какво ще се случи.

— Да, ние бяхме единствените, които знаехме точно какво ще се случи, но имаше и други, които знаеха, че графът е непоправим и едва ли ще промени поведението си. Още повече, че в този град има хора, които знаят за съществуването на екип „Орион“. Не знаят как точно се казва, но можеха да разберат. Сенатор Кларк беше достатъчно досетлив да събере две и две и да получи четири, след което у него да възникнат подозрения. Има и други, които ме познават достатъчно добре и биха се сетили, че ще се доверя само на двама души да ръководят подобен екип — Айрини и Макс Салмън. Те също така знаят, че вие, господин президент, сте решил да водите на всички фронтове борбата с терористите. Освен това Мичъл малко или много е известен с подвизите си през последната година, а вие често контактувахте с него, като по този начин го вкарахте в общата картина. От друга страна, вършехме едни и същи действия много пъти и те се превърнаха в рутина. Затова не трябва да ни шокира фактът, че някой, разполагащ с ограничена информация, е съумял да разгадае плановете ни за Германия.