Винс Флин - Самотният играч

— Надълго и нашироко ли искаш, или накратко?

— Нямам време за дългата версия. А не знам дали имам достатъчно и за кратката.

Рап се засмя. Влязоха в Екзекютив Офис Билдинг и се насочиха към Белия дом. Минаха през приземния етаж и продължиха по коридора, след което завиха надясно. Това беше първото посещение на Рап след терористичното нападение миналата пролет, при което сградата бе частично разрушена. Той беше изумен колко бързо е възстановено Западното крило и вече функционира. Изглеждаше точно както преди бомбите да разбият стените му.

Уорч разбра за какво си мисли Рап и каза:

— Направо е невероятно, нали?

— Да, наистина.

— Сградата не беше чак толкова лошо пострадала, колкото си мислиш. Пожарната пристигна бързо и изгаси навреме пламъците, преди да са причинили големи щети.

— Да, но все пак… Изумително е.

Спряха пред вратата, която водеше към Оперативната зала.

— Мич, носиш ли оръжие? — попита Уорч.

— Ти как мислиш?

— Знам, че носиш, но се опитвам да се държа учтиво с теб.

Рап се изкуши да подхвърли някой шеговит коментар, но знаеше, че Тайните служби не обичат да се шегуват с тези неща.

— Ще бъдеш ли така любезен да подържиш пистолета ми известно време?

— С удоволствие.

Рап извади беретата от раменния си кобур и провери дали е сложен предпазителят. Уорч взе оръжието, след което набра кода на цифровата брава. Вратата щракна и агентът от Тайните служби я отвори. Веднага вляво се намираше вратата към конферентната зала. Уорч почука два пъти, отвори и въведе Рап вътре.

Рап се изненада да види Кенеди и Стансфийлд. Мислеше, че тя ще се среща сама с президента.

Хейс се завъртя с широкия кожен стол.

— Благодаря ти, че дойде, Мич. Седни, ако обичаш.

Рап се настани на първия свободен стол, който се падаше до Стансфийлд. Хвърли поглед към Кенеди, седнала от другата страна на масата.

— Как е Анна? — попита президентът.

Рап не отговори. Не знаеше как да започне. Анна беше добре в смисъл, че беше жива и очевидно извън опасност. Но, от друга страна, не беше много сигурен, че лесно преживява случилото се. Реши, че е най-добре да не споделя проблемите си с президента.

— Добре е, сър. Малко е разтревожена, но е добре.

— Тя е корава жена. Съжалявам, че я забъркахме в това.

— Вината не е ваша, сър.

Хейс показа, че не е съвсем съгласен. Наведе се напред и опря лакти в масата.

— Мич, седмицата беше много лоша.

— Да, така е.

— Айрини ми каза, че искаш да се оттеглиш.

Рап се изненада.

— Готов съм да продължа живота си, сър.

Президентът се вгледа в Рап. Погледът му не трепваше.

— Какво ще стане, ако ти кажа, че твоята страна не може да си позволи да се лиши от теб?

— Ще отвърна, че вече дадох достатъчно на страната си.

Президентът се усмихна.

— Да, така е. Никой не би го оспорил… особено аз. Но бих искал да обмислиш оставането си за още известно време.

— Съжалявам, сър, но вече взех решението. Искам нормален живот. Открих жената на моите мечти и не възнамерявам да я изгубя заради кариерата, която дори не искам вече да градя.

— Сигурен ли си в това?

— В кое? — Рап не беше сигурен дали президентът има предвид жената на мечтите му, или кариерата, която вече не иска.

Президентът скръсти ръце.

— Мич, човек с твоя талант не може просто така да обърне гръб и да си отиде.

— Може би да… може би не, но аз ще се опитам.

— Е… — По устните на Хейс се разля широка усмивка. — Мисля, че можем да намерим приемливо компромисно решение. — Той се обърна към директора на ЦРУ: — Томас?

— Мичъл. — Гласът на Стансфийлд беше отпаднал и леко пресипнал. — Ще започна, като кажа, че бях в този занаят повече от петдесет години и през цялото това време не съм виждал по-талантлив и смел човек от теб.

Рап кимна. Думите на този човек — легенда в разузнаването, струваха повече и от най-престижния медал, който правителството можеше да му връчи.

— От известно време знаех, че умирам, и исках да сложа някои неща в ред, преди да си отида. Едно от тези неща, Мичъл, беше, че исках да ти върна свободния живот. — Стансфийлд подаде на Рап голяма папка. — Това е твоето официално лично досие.

— Мисля, че още в началото се разбрахме операциите ми да не се записват никъде официално!

— Да, такъв беше планът, но всичко се променя. Някои от твоите подвизи през последните години беше много трудно да бъдат премълчани. — Стансфийлд впери в Рап стоманеносивите си очи. — Това досие е моят подарък за теб и Айрини. Съставих го с помощта на Макс Салмън. Както пише в досието, ти си бил НОП в Управлението през последните десет години. Голяма част от това, което си вършил, разбира се, не се съдържа тук или е сериозно орязано. Сега имаш законна биография, Мичъл.