Винс Флин - Самотният играч

Хейс се беше поуспокоил. При вида на Стансфийлд, който очевидно страдаше от невъобразима болка, той забрави за малко проблемите си. Както повечето си предшественици, и той разбираше твърде добре значението на ефектния ход. Съществуваха много по-деликатни начини да реши проблема, но Хейс искаше да вдигне шум. Искаше да изпрати ясно послание. Да сложи Чарлз Мидълтън на мястото му за назидание. Хейс добре знаеше, че до края на деня всеки политик от високите етажи във Вашингтон ще научи, че президентът на Съединените щата е наритал задника на министъра на външните работи. И то без в медиите да е изтекла и дума.

Стансфийлд не беше много уверен в успеха на плана на президента. Имаше толкова много възможности да проведе срещата така, че да не се набива на очи. И Стансфийлд, и сенатор Кларк бяха влезли в Западното крило предната вечер, без никой да ги забележи, с изключение на агентите от Тайните служби. Президентът Хейс обясни на Стансфийлд, че Мидълтън вече е бил предупреден да внимава в действията си. Неговото необичайно застъпничество за германския посланик след смъртта на граф Хагенмилер беше достатъчно нахалство, но намесата му в избора на следващ директор на ЦРУ вече беше нетърпима.

За сутринта имаше планирана и втора среща. За да се състои тя, президентът беше прибягнал до помощта на двама стари и много близки приятели. Тя щеше да протече с много по-малко шум от първата. Участниците вече чакаха на долния етаж, в Оперативната зала.

Чарлз Мидълтън не беше глупак. Беше опитал да се свърже няколко пъти, за да разбере какво става, но тъй като всички бяха в неведение, той също не можа да разбере нищо. Успя да научи само от Майкъл Хейк, съветника на президента по националната сигурност, че от известно време Хейс е в доста лошо настроение. Въоръжен с тази откъслечна информация, Мидълтън реши да отиде в Белия дом, без да взима със себе си никой от помощниците си. Той влезе в Овалния кабинет сам, с вдигната високо глава в опита си да изглежда по-самоуверено.

Президентът Хейс не стана да посрещне госта си.

— Господин президент? Постарах се да дойда колкото се може по-скоро. Какво се е случило?

— Сядай — отрони Хейс.

Президентът и Стансфийлд седяха на столове пред камината. Мидълтън прекоси стаята и седна на канапето, което се намираше по-близо до Стансфийлд.

— Какво има, Робърт?

Хейс се остави гневът и напрежението у него да надделеят, преди да заговори. Отправил към Мидълтън поглед, който излъчваше откровена ненавист, президентът заяви:

— Мисля, че аз трябва да те питам какво става.

Мидълтън се помъчи да отгатне какво е сгрешил толкова, че да ядоса президента. Отговорът бързо изплува в съзнанието му. Сигурно беше срещата му с Ръдин и Кларк. Докато обаче не се увереше, че е това, щеше да си държи устата затворена. Нямаше смисъл да го отнася за две провинения едновременно.

— Сър, откровено казано, не знам за какво говорите — започна с официален тон.

— Чарлз, работил съм с теб в Сената повече от десет години. Познавам, когато ме лъжеш. — Хейс го изгледа продължително. — Какво ти казах при предишната ни среща тук, в Белия дом, в началото на седмицата?

На Мидълтън не му се искаше да отговаря на въпроса и затова прибягна към стандартната фраза:

— Не си спомням.

— Не си спомняш ли? — Президентът стисна юмруци. — Хайде да оставим настрана глупостите, Чък. Казах ти да внимаваш в действията си и да не си пъхаш носа в работите на ЦРУ. Сега спомни ли си?

Мидълтън преглътна тежко и отвърна кратко:

— Да.

— Тогава би ли ми обяснил какво си правил още на следващата сутрин, когато си се срещнал с Ханк Кларк и Ал Ръдин в Конгресния клуб на закуска?

— Те поискаха да говорим за някои скорошни пробиви в сигурността в Държавния департамент.

— Глупости!

Мидълтън отмести поглед и поклати глава.

— Това изобщо не е начинът да се ръководи президентска администрация.

— О, предполагам, за теб щеше да е по-добре да насроча тайни срещи и да организирам заговор срещу теб, след което да ти нанеса удар в гърба.

— Знаете ли, наистина не мисля, че аз…

— Затваряй си проклетата уста, Чък! — сряза го Хейс. — Как не можа да се примириш, че аз станах президент, а не ти! Когато се отказа след Ню Хемпшир и се съгласи да ми окажеш подкрепа в замяна на пост в администрацията, загуби, Чък. Хората не те искаха, но в замяна на подкрепата ти аз взех решението, което ми се струва, че беше най-пагубното в цялата ми политическа кариера. Но сега ще съм спокоен, защото до обяд ще се отърва от теб. И ще го направя с чиста съвест. — Мидълтън опули очи. — О, не се шегувам. Следиш ли рейтинга ми? В момента е над седемдесет процента. Спокойно мога да поискам оставката ти и след седмица ти ще си минало за мен.