Винс Флин - Самотният играч

— Ако поставим микробуса на подходяща позиция преди обаждането и ти го задържиш на телефона достатъчно дълго, мисля, че ще можем да го проследим.

— Сигурен ли си?

— Не, не съм сигурен, но ако имаме късмет и сме близо, когато приеме разговора, ще мога да установя местонахождението му с точност до две пресечки. Но ако допуснем, че не е в движение.

— Колко време ти остава да се подготвиш?

— Микробусът трябва да пристигне до пет минути. — Дюмонд посочи на картата, разстлана на кухненския плот. — Нямаме никакви засечени негови разговори по това време на деня, затова не мога да гарантирам, че ще сме в подходящия район, когато той вдигне телефона.

— Какви ги говориш, Маркъс? — Гласът на Рап беше изпълнен с раздразнение.

— Извадих данни за използваните от него кули-ретранслатори и ги означих на картата. Тези светложълти листчета маркират десетте най-използвани кули. — Дюмонд вдигна лист хартия от плота. — Това е списък на разговорите, по кое време на деня са проведени, колко са продължили и през коя кула е минал сигналът.

— Давай по същество, Маркъс.

— По същество — той не е провеждал много разговори след единайсет вечерта. Затова ще е трудно да предвидим в кой район от града се намира.

— Мамка му!

— Утре сутринта ще имаме по-големи шансове.

Коулман постави длан върху рамото на Рап и кимна към спалнята на Дюмонд. Рап го последва в стаята и затвори вратата зад себе си.

— Какво има?

— Сигурен ли си, че си готов за това? — попита Коулман.

— Що за въпрос?

— Доста уместен.

— Някога виждал ли си ме да не съм готов за нещо?

— Никога не съм те виждал влюбен.

— Какво общо има това, по дяволите? — сопна се Рап.

— Много общо. Анна е у тях и това може да повлияе на преценката ти. Твърде емоционален си в момента.

— Не се тревожи за мен, Скот.

— Ще се тревожа. Гълчиш Маркъс, като че ли ти е по-малък брат.

— Той ми е като по-малък брат.

— Това не е хубаво, човече.

— Кое не е хубаво?

— Казвам ти, твърде емоционален си. Мисля, че ще трябва да оставиш някой друг да се заеме със случая.

— Кой? Проклетите федерални ли? Дай да докараме ЕСЗ 3 3 ЕСЗ — Екип за спасяване на заложници (Hostage Rescue Team) — специален отряд на ФБР. — Б.пр. ! Много добре ще мине всичко! Първо ще изгубя Анна, после ще започнат да питат кой съм!

— Не ти говоря за федералните, Мич. Само се успокой. Трябва да знаеш кога да тръгнеш. Нещата могат да се усложнят и ти не бива да позволяваш на чувствата да влияят на решенията ти.

Рап понечи да спори, но размисли.

— Ако по някое време решиш, че провалям акцията, кажи ми го. Уважавам преценките ти и ще се вслушам в тях. — Замълча, сетне добави: — С едно изключение. Искам тези негодници мъртви, до един, и не се Опитвай да ме разубеждаваш.

Микробусът паркира пред дома на Маркъс Дюмонд. Беше бял. Отстрани и на задните врати бе нарисувано голямо готварско кепе. Над него беше изписано името на кетъринг-фирма, отдолу се мъдреше телефонен номер. Фирмата беше законна и принадлежеше на бивш служител от ЦРУ и жена му. Управлението беше осигурило доста добро финансиране за двамата собственици и в замяна имаше легитимно прикритие на микробусите за наблюдение.

Дюмонд се качи отзад с два лаптопа и чанта, пълна с апаратура. Рап и Коулман се присъединиха към него, а Кевин Хакет и Дан Стробъл се качиха в експлоръра на Коулман. Дюмонд каза на шофьора да ги закара до кръговото движение на Уошингтън Съркъл и затвори вратата. Сетне веднага се залови за работа, като включи лаптопите и останалото оборудване. От едната страна на микробуса бяха подредени три стелажа с високотехнологична проследяваща и наблюдателна апаратура. По средата имаше два плоски цветни монитора. Горният се използваше за контрол на голям брой от уредите и можеше да се управлява само с докосване. Долният беше свързан с видеокамерите. Дюмонд седна на „капитанския“ стол, завинтен за пода на колата. Под мониторите имаше малко място, където той намести краката си. Рап и Коулман го наблюдаваха от една пейка в задната част.

Отне им почти петнайсет минути да стигнат Уошингтън Съркъл. На покрива на микробуса имаше багажник. Той никога не се използваше по предназначение. Беше пълен с антени, видеокамери, микрофони с пряко насочване и локатор на посоката. След като Дюмонд проникна в мрежата на „Спринт“, той приготви локатора и даде на Рап зелена светлина.

Рап и Коулман бяха уточнили как ще проведат разговора. Бяха се съгласили, че за начало ще е най-добре Рап да се държи така, сякаш не знае нищо за изчезването на Райли.