Винс Флин - Самотният играч

Обиколиха около жилищната сграда два пъти, като се оглеждаха за скрито наблюдение. После паркираха пред един пожарен кран. Влязоха с приведени глави, не искаха лицата им да бъдат запечатани от охранителните камери. Рап използва комплект ключове, за да отключи външната врата. Щом се оказаха на стълбите, извадиха оръжията си и им сложиха заглушители. Рап носеше 9-милиметров „Берета“, а Коулман — „Хеклер и Кох USP“, калибър .45 АСР. Рап набързо му обясни разположението на помещенията в апартамента. Коулман беше свикнал да действа по двойки. Това беше основата на обучението при тюлените. Рап беше вълк-единак. Отне им няколко секунди да уточнят действията си, за да са сигурни, че ще спазват синхрон, сетне хукнаха нагоре.

Когато стигнаха четвъртия етаж, Рап набързо огледа коридора и влезе вътре. Не спираха и за част от секундата. Ако някой ги причакваше, най-добрият начин да се оправят с него беше да се движат бързо и да удрят светкавично. Рап зае позиция от дясната страна на апартамента, а Коулман — от лявата. Рап тихо превъртя ключа. Коулман влезе след него. Рап затвори и заключи след тях. Първо провериха дрешника в коридора, после кухнята и хола. Придвижваха се бързо, в пълно мълчание, Рап водеше, Коулман пазеше гърба му. Отвориха и затвориха всяка врата. За по-малко от трийсет секунди бяха проверили цялото жилище. Начаса откриха първото подслушвателно устройство. Оставиха го непокътнато и излязоха от апартамента, като не заключиха външната врата.

Обратно в пикапа, Рап се обади на Кенеди.

— В апартамента имаше „бръмбари“. Поръчай на най-добрите си хора да разследват. Кажи им да открият транспондера и да изчакат. Ако някой се покаже, за да го провери, искам да го проследят. Ние отиваме у Маркъс. Ще ти се обадя, като стигнем.

Коулман даде още газ, докато отбиваха от Ню Мексико по Небраска Авеню. Две пресечки на североизток попаднаха на задръстване в кръгово движение. Коулман зави по Масачузетс Авеню. Докато пресичаха престижния квартал „Спринг Вали“, той попита:

— Какъв е следващият ни ход?

Рап не можеше да изхвърли страшните картини от съзнанието си. Можеше да изтърпи нечовешка болка. Бяха го прострелвали и пробождали, беше си чупил около десетина кости и бе подлагал тялото си на такива изпитания, че го бе спасявала само жаждата за живот. Но този път беше друго. Мисълта, че някой може да нарани Анна, беше най-мъчителното нещо, която можеше да изпита. Рап се отърси от тази картина и се обърна настрани, за да погледне през стъклото.

Тайно избърса влагата от очите си.

— Ще проверим дали Маркъс има напредък. После отново ще се опитаме да се свържем с Професора.

Рап беше възвърнал хладнокръвието си, когато стигнаха у Дюмонд. Кенеди се беше обадила вече на компютърния експерт и му бе казала, че Райли е отвлечена. Дюмонд, който никога не знаеше как е по-добре да се държи с Рап, реши да не изрича и дума за утеха. Вместо това обясни докъде е стигнал с търсенето на Професора. За нещастие нямаше голям напредък. Двамата от екипа на Коулман, Кевин Хакет и Дан Стробъл, бяха прегледали хиляди фотографии на сегашни и бивши служители от Държавния департамент, но не бяха разпознали необходимия човек.

Това не беше резултатът, който Рап искаше да чуе. Едва сдържаше гнева си. Дюмонд обаче имаше идея, която според него трябваше да им помогне.

— Кога за последен път опита да се свържеш с него?

— Към девет вечерта.

— И той не е вдигал, откакто говори за пръв път с него?

— Да.

— Е, ще трябва да вдигне, нали?

— Защо?

— Ако той е отвлякъл Анна, ще иска да ти се обади.

— Да, прав си, но не виждам накъде биеш.

— Ами той няма никакъв начин да се свърже с теб. Ти не си му оставял никакъв номер.

— И?

— В момента чака да му се обадиш.

Рап беше малко раздразнен от Дюмонд. Защо повтаря очевидни неща!

— Това и възнамерявам да направя, когато ти приготвиш всичко за проследяване на разговора.

— Имам план. Насам пътува „Смарт Ван“. Айрини го издейства. — Дюмонд имаше предвид мобилен цифров проследяващ пост от четвърто поколение, оборудван от „Разузнавателни аудиоустройства“, подразделение на компанията „Уестингхаус“. Отдел „Наука и технологии“ на ЦРУ доработваше всеки от микробусите при пристигането им в Управлението.

— Маркъс, знаеш колко мразя всички тия технически глупости, затова ми преведи на разбираем език.

Дюмонд се опита, макар че не му беше много лесно да обясни всичко по най-прост начин. Накрая каза: