Винс Флин - Самотният играч

Камерън се усмихна.

— Не може да се мери с теб и момчетата ти. — Дюзър беше настръхнал и много му се искаше глупостите на Камерън да са истина. След като погледна часовника си, Камерън добави: — Вече е късно. Съмнявам се, че ще стане тази вечер. Искам да говоря с нея. После ще се върна в града и ще взема оттам някои неща.

— Защо просто не я вържем и не го изчакаме да се покаже?

— Не искам да оставям никакви следи. Освен ако не се налага.

Камерън влезе в къщата. Двама от биячите на Дюзър играеха карти на кухненската маса. Бяха свалили саката си, пистолетите им стърчаха от раменните кобури. Камерън им кимна и продължи към хола.

— Здравейте, госпожо Райли, казвам се Бари Лензнър. — Той протегна ръка.

Райли седеше на един стол с кръстосани крака.

— Здравейте — пое ръката му.

Камерън седна на дивана. Първото нещо, което забеляза у нея, бяха ослепителните й зелени очи.

— Работя в Управлението. — Махна към кухнята. — Надявам се никой от тях да не ви е притеснявал.

— Не… не много. — Тя отметна назад кичур коса.

— Добре, защото не искам да се разстройвате за дреболии. Има вероятност Мич да успее за тази вечер, но се съмнявам. — Разочарованието се изписа на лицето й. — Не се тревожете. Нищо лошо не се е случило. Просто в последния момент изникнаха някои неща.

— Какви?

— Разбирате, че не мога да говоря за това, госпожо Райли — усмихна се Професора.

— Знам с какво си изкарва Мич хляба.

— Сигурен съм, че са ви известни някои неща, може би повече, отколкото би трябвало, но не е моя работа да обсъждам тези въпроси с вас. Мич в момента е зает с нещо много важно, нещо с огромно значение за националната сигурност.

— Той в безопасност ли е?

— Да. — Камерън се усмихна. — За другите се притеснявам.

— За кои други?

— За лошите.

— О!

— Чуйте ме, не искам да се тревожите. Напълно сигурен съм, че Мич ще дойде утре сутринта. Ако искате, можем да ви откараме обратно в града и сутринта да ви върнем. Или можете да преспите нощес тук. Ние, разбира се, няма да ви се месим.

— Има ли вероятност все пак да дойде тази нощ?

— Да, но не искам да ви давам празни надежди.

— Тогава ще остана.

— Добре. — Един от телефоните на Камерън зазвъня. Той провери кой е и добави: — Извинете ме, трябва да се обадя.

Майкъл още не беше свършил, когато Рап разбра, че Анна е в опасност. Накара го да повтори. Искаше да се увери, че Анна е казала на Лиз, че има среща с него. О’Рурк отвърна, че е седял до жена си, когато тя е разговаряла. Рап се изкушаваше да се качи горе и да събуди Лиз, но след като размисли, се отказа. Сега последното, което му трябваше, бе да се разправя с емоционална бременна журналистка.

Веднага позвъни в апартамента на Райли. Телефонният секретар се включи след четири сигнала и Рап затвори. Когато опита да я намери на мобилния й телефон, гласовата поща му съобщи, че в момента няма връзка с абоната. Анна винаги отговаряше на мобилния телефон, освен ако е в ефир. Нещо не беше наред. Рап се постара да запази самообладание пред О’Рурк. Ръкавицата беше хвърлена. Които и да бяха тия нехранимайковци, щяха да си платят.

Преди да си тръгнат, Рап помоли О’Рурк да не казва нищо на жена си. Отначало Майкъл се заинати, но Рап го увери, че ще се справи по-добре от ФБР. Обеща да се обади, сетне двамата с Коулман изчезнаха в нощта.

Даде на Коулман адреса на Анна и му каза да бърза. По пътя набра подсигурения срещу подслушване номер на Стансфийлд.

Когато вдигна Кенеди, Рап припряно попита:

— Как е той?

— Спи.

— Мисля, че Анна е у тях.

Последва тишина.

— Сигурен ли си?

— За нещастие, да.

— Какво ще правим?

— Искам да пратиш веднага отряд към апартамента на Анна. — Продиктува адреса. — Ние ще сме там до две минути.

— Нещо друго?

— Вдигни по тревога ГСО. Може да ми потрябва.

Кенеди се запита как да оформи искането си за група за специални операции от Ленгли. ГСО представляват еквивалентът на ЦРУ на полицейските SWAT 2 2 SWAT (Special Weapons and Tactics) — „Специални оръжия и тактика“ — отряди на американската полиция и сили на реда за борба с тероризма и организираната престъпност. — Б.пр. .

Тя беше упълномощена за подобно искане, но би било по-добре, ако го направеше Стансфийлд.

— Ще се погрижа. Друго?

— Това променя всичко.

Не й хареса хладнокръвната отчужденост в гласа му.

— Как така?

— Не ме интересува колко високо ще стигна, ще ги избия всичките. До един! — Рап затвори и се загледа през стъклото. Колата летеше по Уискънсин Авеню.