Винс Флин - Самотният играч

— Съгласен съм, но той не отговаря по телефона, а в момента това е единствената ни връзка с него.

— Докъде стигна Маркъс с преглеждането на досиетата от Държавния департамент? — попита Кенеди.

— Гледахме фотографии почти три часа тази вечер — отвърна Коулман. — И нищо не открихме. Когато свършим, отново ще ги прегледам.

— Това е единственият начин — каза Стансфийлд. — Трябва да продължите да търсите Професора. Хората не се захващат с този бизнес, без да имат подходящ опит.

Всички кимнаха в знак на съгласие.

— А Мидълтън? — попита Рап. — Отдавна си пъха носа където не му е работа. — Той погледна към Кенеди. — Той ти се е обадил веднага, на следващия ден, след като убих Хагенмилер, и е искал да знае дали е замесено ЦРУ. Това не е ли прекалено подозрително?

— Затова си мисля, че не е той — отвърна Стансфийлд.

— Защо?

— Защото е твърде очевидно. Чарлз Мидълтън е хитра лисица. Ако наистина знаеше какво е станало в Германия, нямаше да бърза да се обажда на Айрини.

— Не знам. Има нещо у този човек, което не ми вдъхва доверие.

На лицето на Стансфийлд се появи усмивка — нещо доста необичайно за него. Сигурно беше от морфина.

— Мичъл, а ти на колко хора се доверяваш?

— Не са много. — Рап се усмихна.

— Именно. Затова си още жив, въпреки многото опити да те убият. — Стансфийлд замълча, погледна към Коулман, сетне отново спря очи върху Рап. — Искам вие двамата да направите всичко възможно, за да откриете кой е този Професор и да го доведете жив. Ако се наложи, ще накараме доктор Хорниг да поработи с него.

Рап направи гримаса. Доктор Хорниг! Тази жена беше абсолютна садистка, опитна в изкуството на душевните и физическите изтезания.

— Не ни поставяш никакви ограничения.

— Винаги има ограничения, Мичъл. Просто прецени най-добре. Постигни резултати, без да те хванат.

— Може да се наложи да накарам Маркъс да се порови в компютърната система на АНС. — Рап замълча, за да види как ще реагира Кенеди.

На нея чутото никак не й хареса, но преди да отговори, се намеси Стансфийлд:

— Само гледай да не го хванат. Залогът е много по-голям, отколкото си мислите. Без да се обиждаш, Мичъл, но ти не беше тяхната главна плячка. Който и да стои зад това, има много по-големи планове.

— Какво мислите, че целят?

Стансфийлд се загледа в огъня.

— Още не съм съвсем сигурен, но започвам да съзирам някои… възможности. — Той се обърна отново към Рап: — Трябва вече да тръгвате, но преди това ще обсъдим още нещо. Искам да посетите конгресмен О’Рурк. Доколкото разбирам, си му пратил електронно писмо, Мичъл, което го е разстроило. — Стансфийлд погледна към Кенеди.

Директорът на Центъра за борба с тероризма се обърна към Рап:

— Защо не ми каза за писмото?

— Сметнах, че не е толкова важно — сви рамене Рап.

— Конгресмен О’Рурк е много важен за мен — каза Стансфийлд. — И се надявам да продължи да бъде полезен на Айрини.

— Не виждам какъв е проблемът.

— Както всички нас — започна Кенеди, — и той не обича много хора да се ровят в тайните му. Днес дойде в офиса ми много разстроен. Искаше да знае кой си и откъде си разбрал за връзката между него, дядо му и Скот.

— Идеята с електронното писмо може и да не беше много добра, но тогава аз не знаех срещу какво ще се изправя. Исках да ме вземе насериозно и да си държи устата затворена.

— Е, значи не познаваш добре конгресмен О’Рурк — каза Кенеди. — Мисля, че успях да поправя вредата, причинена от теб. Искам обаче и двамата да отидете в дома му и да му обещаете, че неговата тайна ще бъде запазена.

— Кога искаш да отидем?

— Тази вечер. Колкото по-скоро го успокоите, толкова по-добре. Първо му се обадете и вижте дали ще можете да се отбиете по пътя си на връщане в града.

Влязоха в Джорджтаун в 10.56 часа вечерта. Започнаха обиколките — стандартна и рутинна процедура. Тръгнаха на четири пресечки от къщата. Коулман караше своя „Форд Експлорър“ и отговаряше за лявата страна, Рап оглеждаше вдясно. Забелязаха няколко микробуса, спрени в границите на четирите пресечки, но само това. Никакви наблюдатели зад волана на паркирани коли. Рап се почувства достатъчно сигурно и реши да се обади. Освен това който и идиот да се опиташе да убие него и Коулман, щеше да бъде пратен в отвъдното за отрицателно време.

Рап не отдаваше голямо значение на дипломатическата си мисия за помирение с конгресмен О’Рурк. Да, идеята да успокои човека, преди да е започнал да задава твърде много въпроси, беше добра, но Рап бе убеден, че той никога не би стигнал чак дотам. Харесваше Майкъл О’Рурк. Беше добър мъж и съпруг. Ако трябваше да е искрен докрай, може би не беше честно да го въвлича в тази каша.