Винс Флин - Самотният играч

— Ще останете при нас четири нощи, госпожо Джоунс.

— Точно така. — Донатела подписа документите и взе ключа от стаята. Жената й посочи асансьорите и уведоми гостенката, че веднага ще повика пиколото да пренесе багажа й. Донатела й благодари и се качи с асансьора на петия етаж. Щом влезе в стаята си, извади калъфа за слънчеви очила от чантата си и го отвори. В него имаше малко устройство за откриване на скрити микрофони, честотни предаватели, портативни записващи касетофони. Донатела сканира цялата стая. На телефона обаче не обърна никакво внимание. И без това не възнамеряваше да го използва.

Когато пиколото пристигна с багажа, тя му даде пет долара бакшиш и заключи вратата. Часовникът до леглото показваше 9.41, което означаваше, че е почти три през нощта в Милано. Спането трябваше да почака. Донатела свали костюма си и го окачи в гардероба. От куфара си извади чифт дънки, кафяви ботуши и дебел вълнен пуловер. Бързо се преоблече и си сложи избеляла червена бейзболна шапка, като завърза косата си на конска опашка. От дамската си чанта взе малък бинокъл, мобилния си телефон „Моторола Стартак Тримоуд“ и пистолета „Хеклер и Кох НК 4“. Компактният пистолет побираше осем 32-калиброви патрона и можеше лесно да бъде скрит под дебелия пуловер.

Донатела излезе от хотела и се насочи на запад по улица М. След няколко пресечки зави надясно по Трийсета улица. Вечерният въздух беше леден, но приятен. Добре й дойде, след като беше прекарала почти целия ден в самолет и влак. По време на полета от Милано тя беше изучила внимателно досието на обекта. Затова логично избра хотел „Четири сезона“. Беше разположен по средата между дома на мъжа и кабинета му. Изкачи стръмния хълм. Оглеждаше квартала, както я бяха учили в МОСАД.

Донатела Ран не беше жена с много конфликтен характер. Или поне не в сравнение с времето, когато беше на двайсет. На трийсет и осем вече се беше научила да се примирява с някои неща. МОСАД обаче беше друга история. Бяха я превърнали в нещо, което при други обстоятелства изобщо нямаше да бъде. Прехваленото израелско разузнаване я бе направило шпионин и убиец, но не по нейна воля.

Не само кариерата на Донатела като модел изстискваше силите й. Наркотиците също си казваха думата. На двайсет и една години тя се беше превърнала в пристрастена наркоманка. При ангажимент в Тел Авив беше заловена от властите в опит да вкара нелегално в страната трийсет грама кокаин. Беше в затвора, уплашена и отчаяна, когато един мъж на име Бен Фридман дойде при нея и й предложи начин да избегне присъдата. Каза, че ще й помогне да се излекува от пристрастеността към кокаина и след известно време ще може да се върне в Милано. Даде честната си дума, че пускането й от затвора не е свързано по никакъв начин със секс.

И тъй като не можеше да разсъждава трезво и отчаяно искаше да избегне затвора, Донатела се съгласи. На следващия ден се озова завързана за едно легло в някакво лечебно заведение. Трепереше и се потеше от абстиненцията. След като мина първата седмица, с тяхна помощ вече се беше отърсила от вредния навик. Но щяха да я накарат да се отърси от още много навици. Първоначално започнаха да й втълпяват идеите бавно, като я учеха на техники за събиране на разузнавателна информация и на самоотбрана. След месец я пуснаха да си върви. Чувстваше се страхотно. За първи път в живота си имаше цел. Бяха й помогнали да разбере еврейските си корени, да разбере тежката съдба на своя народ и нуждата той да бъде защитаван от тези, които се бяха заклели да изтрият евреите от лицето на земята.

В началото задачите й бяха прости — нищо повече от наблюдение на някой човек или предаване на информация, докато обикаляше света. Но с годините нещата станаха по-сериозни. Още четири пъти се връща към наркотиците и всеки път те отново й промиваха мозъка. Обучението се промени. Първо се правеше под прикритието на техники за самоотбрана, но постепенно за нея стана очевидно, че целта е друга.

Полковник Бен Фридман от страховития МОСАД беше нейният учител и покровител. Той бе един от двамата мъже в живота й, на които можеше напълно да се довери. Мисълта за другия бе чудовищно болезнена.

Но трябваше да бъде честна към себе си. На нея й беше харесвало невероятно много обучението още от самото начало. Тръпката да дебнеш друг човек и да го убиеш беше несравнима с нищо, преживяно от нея до този момент. Беше по-хубаво от какъвто и да е наркотик, дори по-хубаво от секса. Донатела Ран беше склонна да се вманиачава и когато това се случеше, не можеше да се спре. Обичаше работата си, за която й плащаха изключително добре.