— А защо не?
Голдберг беше ядосан на себе си, че се оставя да го манипулират. Фридман отново показа, че е готов на всичко, за да постигне своето. „Може би — каза си Голдберг — няма да се поколебае да стигне дотам, че да ме провокира аз да го нападна.“ Той изгледа сурово шефа на МОСАД и се запита докъде би стигнал, за да осъществи целите си. И сам знаеше, че би стигнал много далеч.
— Погледни ме в очите и ми кажи каква беше ролята ти в смъртта на палестинския посланик.
Някои хора се обиждат лесно, но не и Бен Фридман:
— Нямам абсолютно нищо общо с убийството на Али.
Голдберг искаше да открие нещо издайническо в тона и поведението на приятеля си.
Но след секунда-две разбра, че е безсмислено. Беше виждал този човек да лъже много пъти и винаги беше така спокоен и невъзмутим, както когато казваше истината.
— МОСАД замесен ли е в смъртта на представителя?
Фридман поклати глава.
— Може да съм луд, Давид, но още не съм оглупял. Защо ще убивам палестинския представител в ООН, докато се намира в Америка? Али беше долнопробен разбойник, облечен като дипломат. Почти всеки месец си идва в Рамала. Ако исках да го убия, щях да намеря по-лесен начин, с по-малък отзвук.
Тези думи обаче оказаха противоположен ефект върху Голдберг. Министър-председателят помисли, че с това оправдание Фридман иска да се измъкне. Разумните хора щяха да намерят оправданието за логично и да повярват в него. Голдберг беше сериозно разтревожен. Ами ако един от най-близките му сподвижници подготвяше зад кулисите разпалването на война?
Фридман усети, че Голдберг не му е повярвал.
— Кълна ти се, Давид, нямам нищо общо с това. Вече говорих с директора на ЦРУ Кенеди и тя смята, че убийството на Али може да се дължи на провала на една сделка. — Шефът на МОСАД малко преиначаваше истината, но сметна, че е необходимо.
Голдберг го погледна скептично.
— Каква сделка?
— Али бе замесен в търговията с оръжие.
— Търговия с оръжие?
— Да. — Този път министър-председателят като че взе думите му за чиста монета и Бен остана доволен.
— И американците са знаели за неговата дейност?
— Да, както и французите, англичаните, германците, руснаците и още доста разузнавания.
— Бих искал да видя досието на Али незабавно и да дадем на американците всичко, което знаем за него.
— Вече се върши.
Голдберг се поуспокои.
— Да допуснем, че имаме достатъчно късмет и ни повярват, че не сме замесени в убийството на Али, но това едва ли ще ни помогне много за Хеброн. При сегашните политически настроения ООН със сигурност ще гласува за изпращането на инспектори днес или най-късно утре.
— Да накараме Съединените щати да се опънат.
— Няма да успеем.
— Тогава просто няма да пуснем инспекторите.
Голдберг вече беше обмислил този вариант и го беше обсъдил с най-близките си политически съветници.
— Не мога. Ще е равносилно на политическо самоубийство. Кабинетът ми ще се разпадне и ще получа вот на недоверие само за двайсет и четири часа.
Фридман знаеше, че събеседникът му е прав, но не възнамеряваше да се предаде толкова лесно. Беше стигнал до извода, че има само един вариант на действие, когато навън се разнесе гръм. Двамата с министър-председателя скочиха и отидоха до прозореца тъкмо когато в далечината последва втора експлозия.
Броени минути по-късно в кабинета на премиера заваляха доклади. Трима атентатори самоубийци се бяха взривили в интервали само минути един след друг. Двама в Западен Йерусалим и един в Тел Авив. Още не се знаеше колко са жертвите и какви са щетите, но се очакваше да са големи. И на трите места бяха изпратени екипи за бързо реагиране, които трескаво претърсваха районите за други бомби. Членовете на Бригадите на мъчениците имаха един нов трик — да залагат допълнителни взривни устройства, които да избухнат по-късно и да убият лекарите и санитарите, притекли се на помощ на жертвите.
Фридман сграбчи Голдберг за лакътя и го отведе в ъгъла, за да не ги чуят сътрудниците на премиера.
— Това е твоят шанс!
— Как това може да бъде мой шанс?
— Изпрати там армията и обяви комендантски час в Хеброн. Огради целия район и остави другото на мен. Когато инспекторите от ООН пристигнат, ще имат достатъчно доказателства за бомбената фабрика. Ще спреш критиките в твоя кабинет и ООН ще се успокои.
Голдберг помисли малко и кимна. Това беше единствената възможност. Водеха война, а на война истината не винаги помага.
Читать дальше