Винс Флин - Мръсни афери

Останалата част на срещата в Белия дом беше посветена на действията на ООН. Всички бяха единодушни, че Израел този път трябва да бъде разпънат на кръст и че за първи път Съединените щати няма да са в състояние да го опазят от гнева на останалите страни. Валъри Джоунс предупреди изрично никой да не дава интервю, без да се консултира с нея. Най-малко сега им трябваше едни членове на кабинета и на администрацията да противоречат на други. На бури като тази можеше да се устои, но само ако всички се държат заедно. Не можеха да си позволят да оставят впечатлението, че в администрацията на Хейс цари хаос.

Когато президентът стана и обяви края на срещата, Кенеди направи знак на Джоунс, че иска да говори с президента насаме. Началничката на президентския кабинет кимна и погледна бележника с графика. Работният ден на президента вече беше запълнен, но тя продължаваше да си насрочва срещи, да отменя или уговаря различни мероприятия. Кенеди не молеше често за вниманието на Хейс. Предвид събитията от снощи обаче молбата й без съмнение имаше сериозни основания.

Джоунс погледна към шефа си, който говореше с държавния секретар Бърг. Бяха застанали под портрет на Теодор Рузвелт. Валъри се обърна към Кенеди:

— Изчакай в Овалния кабинет и аз ще го доведа веднага щом свърши разговора.

Кенеди й благодари и напусна залата. Рап и Търбс я последваха. Докато влизаха в Овалния кабинет, Рап каза:

— Той вече е взел решение.

— Да, знам.

— Няма да му хареса това, което ще му кажем.

— Не, няма да му хареса.

Президентът влезе още преди да са успели да седнат. С него бяха Джоунс и личната му секретарка. Хейс отиде направо до бюрото си и извади кожена папка. Личната му секретарка започна да му изброява списък със задачите, които трябва да свърши, а Джоунс застана отстрани и запреглежда купчина розови листчета — съобщения, които един от сътрудниците й беше предал току-що. Спря се на едно и погледна към президента.

— Посланикът на Саудитска Арабия иска да ви види незабавно.

Кенеди бе заинтригувана. Как ли щеше да реагира президентът?

— Добре, уреди го! — заповяда Хейс.

— Сър, мога ли да ви отнема за малко? — Кенеди се приближи до президента. — Бети, би ли ни извинила? — обърна се към държавния секретар. Бърг се поколеба, но излезе. Кенеди продължи: — Сър, случиха се някои неща, които трябва да ви съобщя, преди да се срещнете със саудитския посланик.

— Например? — Хейс повдигна вежди.

Кенеди махна към двете канапета до камината.

— Мисля, че трябва да седнем. Може да ни отнеме време.

Хейс замълча за момент и погледна към купчината с документи, натрупала се на бюрото му, но се съгласи. Кенеди и Търбс седнаха на едното канапе, Джоунс и президентът се настаниха срещу тях. Рап отново предпочете да остане прав.

— Рано тази сутрин — започна Айрини — получихме разузнавателна информация от британците. Както знаете, ние имаме неформално споразумение със саудитците и не ги шпионираме активно. Британците обаче не са сключвали подобно споразумение и са достатъчно любезни да споделят с нас това, до което се доберат.

Кенеди никога не губеше времето на президента с незначителни неща.

— И какво споделиха този път? — попита той.

Директорът на ЦРУ отвори червена папка с надпис ПОВЕРИТЕЛНО. Стана и се приближи до президента. Посочи му една черно-бяла фотография:

— Знаете ли кой е този?

Хейс се загледа във фотогрофията. На нея пълен мъж, облечен в костюм, бе заснет пред входа на някакъв хотел. Беше обкръжен от няколко души, включително и един много едър азиатец. Снимката бе направена отдалеч. Имаше нещо страшно познато в този човек, но президентът не можеше да се сети какво.

— Не — отвърна.

Това донякъде изненада Кенеди, но можеше да се очаква. Омар поддържаше много странни взаимоотношения с кралската фамилия. Тепърва й предстоеше да разбере дали отчуждението е доброволно, или е наредено от брат му, престолонаследника.

— Принц Омар, член на саудитската кралска фамилия, известен с разгулния си живот. Комарджия и женкар. Брат е на престолонаследника и преди петнайсет години водеше истинска битка за короната, но загуби. Много прям. За разлика от всичките си братовчеди, чичовци и племенници сам е спечелил богатството си.

— Това е нещо необичайно — призна президентът. Над петте хиляди членове на саудитската кралска фамилия бяха печално известни с прахосничеството си, а не със способността си да се издържат сами. — Как е спечелил парите си?