Винс Флин - Мръсни афери

— Като се имат предвид отношенията между израелците и палестинците, причините са повече от достатъчно. Али е израснал в Газа и е бил активен член на терористичната група „Отряд 17“, по-късно преминава в ООП. Израелците твърдят, че също като Арафат и той е бил терорист и все още си остава такъв. Наскоро дори имаше обвинения, че е събирал средства за Бригадите на мъчениците и че се познава с някои хора, които се движат в немного приятни кръгове.

— Какви кръгове?

— Хора, занимаващи се с нелегална търговия с оръжие.

Валъри Джоунс, която до този момент беше мълчала, попита:

— Сами ли сме събрали тази информация, или са ни я дали израелците?

— Това е информация от собствени източници.

— Тогава виждаш ли нещо в последните години от биографията на Али, което би накарало МОСАД да го елиминира? — попита отново президентът.

Фридман не излизаше от ума на Хейс, но Айрини не го винеше. Въпреки отрицанието на шефа на МОСАД Кенеди си мислеше, че далеч не е изключено той лично да е наредил Али да бъде премахнат. Съществуваха много причини Фридман да не предприема такъв дързък ход. Но, от друга страна, в последно време той се беше показал като нагъл и непредсказуем. Президентът чакаше отговор от Кенеди. Тя предпазливо отвърна:

— Преди една година бих си казала, че Бен Фридман не е способен на подобна драстична мярка, но днес вече не бих се изненадала, ако той е заповядал убийството. — Тя се поколеба секунда, сякаш искаше да добави още нещо, но замълча.

Което обаче не убягна на президента.

— Какво има?

— Опитвам се да се поставя на мястото на израелците и да разгледам ситуацията от тяхната позиция. През последните две години атентатори камикадзе отнеха немалко животи. Ако решат да отмъщават на принципа „око за око“…

Хейс кимна:

— Ще ударят палестинците там, където те се чувстват най-сигурни, и ще ги изкарат от равновесие.

— Възможно е. — Кенеди сви рамене. — Малко е пресилено, но е възможно.

На Хейс, изглежда, това не му се понрави.

— Да се сещате за друг вероятен виновник освен МОСАД? — попита сприхаво.

Рап беше слушал с голям интерес дискусията, но въпреки че изобщо не вярваше на Бен Фридман, според него имаше и други версии, които трябваше да се проверят. Освен това той знаеше повече по въпроса от тук присъстващите, но Кенеди изрично му беше наредила да запази мнението си за момента, в който ще останат насаме с президента.

Министър-председателят Голдберг преди никога не се бе чувствал в по-голяма безизходица. По-лошо беше и от войната Йом Кипур, когато го бяха обкръжили сирийските сили и го обстрелваха с артилерия, докато ушите му започнаха да кървят. Тогава той заповяда на командирите да задържат позициите, додето бъде предприета контраатака. Не беше спал три денонощия. Той и хората му се сражаваха с превъзхождащите ги сирийски части в кървавата битка при Голанските възвишения. Най-накрая дойдоха подкрепления и контраатаката все пак беше предприета. Израелската армия отблъсна сирийците извън границите на страната и стигна на един хвърлей разстояние от Дамаск.

Тогава Съединените щати и Съветският съюз се намесиха и се опитаха да разделят и успокоят воюващите страни. Голдберг никога нямаше да забрави урока от 1973 година — да не се доверява на арабските си съседи при никакви обстоятелства. Бяха нападнали вероломно на най-светия за тях празник. В първите три дни от войната арабите буквално смазаха евреите, а когато израелската армия се прегрупира и отблъсна както сирийците, така и египтяните, онези се развикаха за международна намеса. Първо предприеха коварно нападение, а после се разхленчиха за мир. И естествено си искаха земите обратно, макар че във войната бяха загинали хиляди израелци.

Под натиска на арабите, предизвикали петролно ембарго, Съединените щати принудиха Израел да се оттегли и да върне голяма част от териториите, завзети във войната, която евреите не бяха започнали първи. Колко пъти на света трябваше да му се доказва, че на арабите не бива да се вярва? Голдберг беше много разочарован, че политическите лидери в Европа отказват да разглеждат проблема обективно. Дълбоко се натъжаваше от факта, че въпреки перипетиите и несгодите, които неговият народ беше преживял на този проклет континент, те не желаеха да се притекат на помощ на Израел. Голдберг искаше само сигурно място за своя народ. И за капак на всичко, освен че трябваше да си има работа с палестински атентатори самоубийци и с предубедени държавни глави, сега беше принуден да търпи недоволните и в собственото си правителство.